" Всеки живее с несъстоятелната надежда ,че е безсмъртен. Тук е силата на живота- в лъжата." 
                                                                                                    Емилиян Станев

dulgo izre4enie s mnogo pravopisni gre6ki. I. Radi4kov
( citiram po pamet)

az oba4e vqrvam v bezsmyrtieto na du6ite ni!
ako i telata da sa smyrtni...du6ata ne umira, za]toto e 4ast ot Bojiqta du6a...
a Gospod ne umira, nqma na4alo i kraj...

pozdravi syrde4ni!

izvinqvam se za latinicata, v momenta mqmam dostyp do kirilica...

Аз пък уважавам хора ,които имат идея ,даже да е различна от моята. Защото ,мисля, в идеята е смисълът. Имаш ли идея ,можеш ли да работиш за нея, то значи че не си напразно в този свят роден. Другото е вятър.

съгласна! абсолютно така живея и аз-работя за идеите си!:)):)
макар че доста време ми беше нужно, докато събера смелост за това...

поздрави сърдечни приеми от мен
пожелавам ти сега успешен нов ден!

Но не всички са разбрали този факт...Силата на живота е само в истината...

Не мога да се съглася с теб . Само ни се иска да сме безсмъртни и преживяваме ежедневието си убедени в това- виж само с колко дреболии и дребнавости се занимаваме . Не мога да се съглася и с тезата ,че съществува т. н. безсмъртие на духа . ... или че аз не го разбирам или не съм "прогледнала още" Докато не видя и не пипна , или докато не ме убедят с логически изложения , не вярвам .Поздрав!

Аргументите Ви са унищожителни. Ето още малко размисли на тази тема.
И така целия наш земен опит представлява от само себе си отражение на висшата реалност и неговата цел е да ни разкрие тази реалност. Но тогава възниква още един труден въпрос: ако целия наш живот е илюзорен на фона, че неговия истински източник е във висшите светове, то тогава, какво е това съня?
Какво можем ние да използваме от съновиденията си за реалността? Ако целият наш живот на земята е относително илюзорен, защо Б-г ни е надарил със способността да виждаме сънища, илюзорни видения? Защо той е заложил илюзия в илюзията?
Нека да разберем: виждайки в съня ние не разбираме, че това е истинско видение, че ние само бълнуваме; сънят ни се струва съвсем реален. Понякога той ни доставят безкрайно удоволствие, а понякога ни раняват тежко. Самата острота на тези преживявания се обясняват с факта, че сънищата ни се струват, като реални и истински. Събуждайки се в леглото посред нощ, ние изтриваме студената пот по челото си и облекчено поемаме дъх: слава Б-гу, преживените вълнения и страх само са ни се присънили. Но за какво са ни нужни такива изкуствени преживявания, които ни се струват наистина много реални?
Отговорът е прост и поучителен. Представете си един човек, който не е сведущ във високите философски материи. Съобщават му, че съществуват два свята – нисш и висш. Запомни, - убеждават го, този свят е само илюзия в сравнение с Света на Бъдещето. На теб той ти се струва истински, но не бъди глупак: в един прекрасен ден ти ще го напуснеш и ще попаднеш в съвършено друго измерение. Там ще ти стане ясно, че всичко видяно и преживяно през живота ти е било само жалко отражение на тази реалност, която ти се открива от другата страна.
Истинския живот те чака само там; в сравнение с него всичко, което ти си знаел преди е нищожно и празно”.
Този човек може да възрази с пълно право: “Каква абсурдна идея! Аз не мога да я приема. За мен е естествено да гледам на света със собствените си очи. Защо аз трябва да вярвам, че моето разбиране за реалността е само илюзия?
Това, което вие ми казахте, се намира зад границите на моето възприятие и жизнения ми опит. Аз отхвърлям такива фантастични и с нищо не потвърдени хипотези!” Такава позиция трудно може да се опровергае. Вие не можете да убедите човека да се откаже от собствените си възприятия на обкръжаващия го свят, с който той поддържа тесен контакт. Ако всичките му органи на чувства го убеждават в правилността на виждания свят, той за нищо на света няма да промени своето мнение.
Той може да бъде убеден само…с помощта на съновиденията. Заспивайки, ние като че ли се пренасяме от едно съвършено реално и обикновено състояние в друго “измерение”, където ежедневната реалност се превръща в илюзия.
Преживявайки няколко ярки сънища, човека е принуден да реши за себе си този не лекия въпрос: да допуснем, че вие сте видели страшен сън, събудили сте се в полунощ и сте седнали в кревата си без да имате сили да спрете треперенето си и изтривате студената пот от челото си.
Вие изпитвате грамадно облекчение; вие сте радостни да осъзнаете, че това е само един кошмарен сън и вие сте се събудили от него. Но вие сигурни ли сте в това? Вие точно ли знаете, че сте се върнали от илюзорното състояние в реалния свят?
От къде знаете, че сте се събудили? Само заради това, че вие ясно усещате пробуждането? В съня ви на вас също ви се е струвало, че сте буден!
Всеки на който му се е случвало да види ярки, запомнящи се сънища е чувства с цялото си същество, че битието, което ние наричаме живот в този свят, не притежава, безпределна обективност, че тя изобщо не е гарантирана.
Един кратък сън може завинаги да лиши човек от струваща му се естествена увереност в това, че неговия жизнен опит е абсолютно достоверен и че неговите усещания и възприятия – са единствената съществуваща в света реалност.
Сънищата учат човека на по-смирено отношение към живота; те ни помагат да вярваме в другата реалност. Съновиденията не съществува случайно в този свят; те ни откриват важната истина, че в живота има нещо повече от обкръжаващите ни предмети и явления. Всеки, който е сънувал не може категорично да отрича това.
Следователно, даже сънищата, тези илюзорни преживявания ни учат да виждаме реалността. Сънищата не нарушават общото правило: целия наш жизнен опит ни дава възможност да укрепваме вярата си.

"От къде знаете, че сте се събудили? Само заради това, че вие ясно усещате пробуждането? В съня ви на вас също ви се е струвало, че сте буден!" С това съм напълно съгласна. Сега нямам физическата възможност ,но след малко време ще Ви отговоря по обстойно .

Абсолютно важи за мен! Ако не си мислим, че сме безсмъртни какво друго ни остава? Да взимаш от живота с пълни шепи, да му се радваш. Животът е твърде кратък, за да го пропиляваш в страх и съмнения. Мечтай, сбъдвай мечтите си, прави каквото ти харесва и се наслаждавай. Така или иначе един ден ще умрем - дали сме били бедни или богати няма значение - Важното е да сме били щастливи. Само тогава човек е изживял дните си пълноценно.

Една истина за живота. Изживейте всеки ден така все едно ви е последен. Не се страхувайте от смъртта, тя е неизбежна.

Прощалното писмо на Маркес
Ако Бог забравеше за момент, че съм една парцалена кукла и ми подареше късче живот, може би нямаше да казвам всичко, което мисля, но със сигурност щях да мисля всичко това, което казвам тук.

Бих придавал стойност на нещата не спрямо това колко струват, а спрямо това, което означават.

Щях да спя малко, да мечтая повече, защото за всяка минута, когато затваряме очите си, губим 60 секунди светлина. Бих продължил, когато другите спираха, бих се събуждал, когато другите спяха. Бих слушал, когато другите говореха и колко бих се наслаждавал на един хубав шоколадов сладолед!

Ако Бог ми подареше късче живот, бих се обличал просто, бих лежал по очи пред слънцето, оставайки непокрито не само тялото си, но и душата си.

Боже, ако можех, бих изписал омразата си върху леда и бих чакал да изгрее слънцето. Бих изрисувал върху звездите с вдъхновението на Ван Гог едно стихотворение на Бенедит, а песен на Шерат би била серенадата, която бих подарил на Луната. Бих поливал със сълзите си розите, за да почувствам болката от прегръдката им...

Боже, ако имах едно късче живот... Нямаше да оставя да премине дори един ден, без да кажа на хората, че обичам, че ги обичам.
реклама
Бих накарал всеки мъж и жена да повярват, че са мои любими и бих живял влюбен в любовта.

На хората бих посочвал колко грешки правят, като мислят, че спират да се влюбват, когато остареят, без да разбират, че остаряват, когато спират да се влюбват! На малкото дете бих дал крила, но бих го оставил само да се научи да лети. На възрастните бих показал, че смъртта не настъпва в резултат на преклонната възраст, а в резултат на забравата. Научих толкова неща от вас, хората... Научих, че всички искат да живеят на върха на планината, без да знаят, че истинското щастие се намира в начина, по който изкачваш стръмния склон. Научих, че когато новороденото за първи път стисне в малката си длан пръста на баща си, го пленява завинаги.

Научих, че човек бива оправдан за това да гледа другия отвисоко, само когато трябва да му помогне да стане.

Винаги трябва да казваш това, което чувстваш и винаги да правиш това, което мислиш. Ако знаех, че днес би бил последният път, когато щях да те гледам как спиш, бих те прегърнал и бих се помолил на Господ да мога да стана пазител на душата ти. Ако знаех, че това ще бъде последният път, когато те гледам как излизаш от вратата, бих те прегърнал и бих ти подарил целувка. Ако знаех, че това е последният път, когато ще чуя гласа ти, бих записвал всяка твоя дума, за да мога да ги слушам отново и отново. Ако знаех, че тези са последните моменти, когато те виждам, щях да ти казвам “обичам те” и нямаше глупаво да мисля, че ти вече го знаеш.

Винаги има едно утре и животът ни дава и други удобни възможности, за да направим нещата така, както трябва, но в случай, че направя грешка и ни остава само днес, бих искал да ти кажа колко те обичам и че никога няма да те забравя.

Утре-то не е гарантирано за никого – нито млад, нито стар. Днес може да е последният път, когато виждаш хората, които обичаш. Затова не чакай повече, направи го днес, защото ако утре-то никога не дойде, със сигурност ще се разкайваш за деня, когато не намери време за една усмивка, една прегръдка, и беше много зает, за да направиш действителност последното им желание. Дръж тези, които обичаш, близо до себе си, кажи им шепнешком колко много имаш нужда от тях, обичай ги и се отнасяй с тях добре, намери време да им кажеш “извинявай”, “прости ми”, “моля те”, “благодаря” и всички думи, изразяващи любов, които знаеш.

Никой няма да се сети за скритите ти мисли. Поискай от Господ силата и мъдростта, за да ги изразиш. Покажи на приятелите си какво означават за теб.

"Ако Бог забравеше за момент, че съм една парцалена кукла и ми подареше късче живот..."

"На малкото дете бих дал крила, но бих го оставил само да се научи да лети. На възрастните бих показал, че смъртта не настъпва в резултат на преклонната възраст, а в резултат на забравата."

...A АЗ БИХ НАУЧИЛА ДЕТЕТО ДА ЛЕТИ БЕЗ КРИЛА...ЗАЩОТО ПРИТЕЖАВА НЕЩО ПОВЕЧЕ ОТ КРИЛА, ПРИТЕЖАВА СЪЗНАНИЕ...