Още едно врабче

 

 

    И аз съм врабче. Също съм сиво.

 От онези – многото,  Радичковите.....

   И аз всичко виждам. Но и мене ме гледат.

 Онова нещо.

   Гледа ме, наблюдава ме , електорира ме и ме изчислява на процент.

 А мене ме има. Писукам- не чува.

   Шептя...

Нямам време да се бухна в пролетта.

   Работя.

Щастливо съм-  дадоха ми заплата.

   Преглътнах залъка. Чакdм новия.

   Чакам .

Ръфам надеждите си.

   Работя.

Така са ме учили.

   Не  се изживявам като поредния провинциален политически идол.  Не грача. Политика ли?!!!

   Не протягам ръка.

   Работя.

Тук съм и още съм тук.

Живо съм – все още.

   Има ме – някак си.

Между заемите и разплащанията, между влюбването и клюките, покрай реформата и в нея...

   Прибягвам между капките на пролетните бури. Влизам в потопа- излизам.

   Възкръсвам.

Поотръсквам се. Оглеждам се- все още се познаваме.

    Тук сме.

Все още ни има.

въпреки, че понякога падаме стотици и се разбиваме в твърдата земя..., когато похапнем от отровеното семе!

И това си има смисъл- да нахранят котешкото общество.

Ако приемем,че врабчетата / по Стивън Кинг/ са свързващото звено между този свят и другия,то какво са котките?

от мен прегръдки!
да, все още ни има-и аз се чувствам така!
и е хубаво, най- хубавото е да можем да полетим...
без значение дали сме врабченца или орли...
да не губим надежда за доброто...и за любовта...

хубави празници!
и благодаря!


http://www.youtube.com/watch?v=zucZ5LEuTcI

Божите твари гълъби и патици...за няколко минути се пренесох в техния непонятен за мен свят..не разбрах как стана...