„Българинът- неуверен в себе си, не се познава, съмнява се дори в истинността на своето съществование, не може да каже добър ли е, или зъл по своя вътрешна преценка, да прецени делата си. В душата му е тъмнина дори когато казва, че обича някого или нещо, защото зад тая обич е скрита завистта, недоверието, мнителността. Прави си оглушки за морални съждения и вътрешни гласове, потиска ги, души ги...Не вярва в духа, само в парите и властта....От друга страна , като невежа се надценява , но това е колкото за лице, тъй като не се чувства уверен  в себе си, винаги е обиден и щом се озове пред чужденци, започва да се слага/ от сметка/, но преди това е нахален и се самоизтъква.Потаен, саможив- мрази богатите и властниците, но стига да се добере до властта или до парите, веднага обръща другия край и казва: „кесийката, идеали бош лаф”. Ту озлобен към обществените недъзи, които са в самия него, ту равнодушен към тях, щом докопа кокала. Оттам и неуравновесен, и егоистичен. Зад неговата „ толерантност” се таи неизлечим нихилизъм. Това е постоянната му драма...”

 

Из „ Дневник” от Емилиян Станев

Да, така стоят нещата при българинът - сега и во веки веков...

аз мисля, че всички хора сме еднакви, в смисъл, че еднакви "механизми" действат във всички.
дано все пак "механизмът" на Любовта надделее и "избута" всичко останало, като злоба, завист, омраза, и т. н. и т. н... някъде назад в миналото...дано!
поздрави и хубава неделя!

"Bulgarinut e mur6a."

No az 6te dobavq i edna kato 4e li propusnata 4erta - ima mnenie za vsi4ko i dava drugi mu akul, a samiqt toi ni6to ne pravi....

i o6t6 - Zadrujni sme samo na horoto....

Препоръчвам го на всички да си го прочетат от ново...в този разказ е описан един друг българин, който ме прави горд, че съм наследник на такъв Човек..разказа се казва "Серафим"...

мрачна и отчайваща характеристика само за една част от българите/българина. Много е точен, находчив и изчерпателен, но това не е цялата истина. Иначе не бихме имали никакви духовни постижения, каквото е постижението и на самия Е.Станев... Но много размисли буди цитатът, поздравления!

Колкото по-добре се познаваме и държим на истината, толкова по-бързо ще израстнем... А имаме доста да растем, защото в същност сме една млада нация! Това за 1300 и повече години ми се струва не съвсем истинско, защото са били други българи в друга държава, която е потънала за повече от пет века.

Откога не съм те "чувала"!!!!
Развам се да те срещна пак!
Твоето мнение винаги ми е интересно , ти винаги прозираш истината , независимо зад колко прегради я крием. И в случая си прав. Колкото и да не ни се иска, българите днес са съвсем други в сравнение със средновековните ни царства.

Българинът е нещастен.
Това е основата.
Нещастието му е по-силно от всички успехи, които някои имат.
Нещастните хора наоколо са толкова много и откровени, че не можеш дълго да се радваш на нещо.
Така криеки своята радост след време и ти ставаш нещастен.
Разгледайте какво сте написали от този ъгъл.
Колко процента давате на моята причина ?

Ако се заемем да говорим и разплитаме нещастието на българина,то дни няма да ни стигнат. Да се насочим в съвремието. Какво забелязвате?!-огромно мнозинство неповярвали в себе си и огромно мнозинство прекалено вярващи си,че чак стават смешни. Болестта на българина днес се корени в липсата на критерии за качество в която и да е област. Няма критерии за добре свършена работа, няма критерии за образование и обучение,няма критерии и за добрата лъжа даже / справка - вижте политиците/... Изкушавам се да попитам имаме ли критерии как да обичаме ,но това ще измести центъра на дискусията и затова не питам...

Никъде по света не ги уважават и у нас е така...и никъде не са пример за подражаване...та те са една нищожно малка извадка от народа и не могат да дават лицето на народа ни...Не искам да гледам политиците...и ако от мен зависи ще им забраня появата в публичното пространство...Да си призная рядко гледам телевизия повече слушам радио и то музика...но по радиата се промъкват разни умници от тези отрепки и развалят доброто ми настроение...Що се отнася до любовта не ми трябват критерии...правя я както усещам, че трябва да я правя...и се радвам, когато и други я правят спонтанно и с радост..Повярвали в себе си хора са вече стадо...само съмняващия се и търсещ се индивид се чувства жив и променящ се...другите е съмнително дали са живи...

"...само съмняващия се и търсещ се индивид се чувства жив и променящ се...другите е съмнително дали са живи..."
Аз си имам теория за редовните хора.Някой път ще я напиша . .. А тези ,които търсят ,изследват и се съмняват; които не се доверяват на общоприетото ,а се взират подозрително в него и го разплитат , сякаш очакват в основата му да открият доволно ухилената ,спотаена ,играеща на жмичка с нас Първопричина на всичко...те са моето общество.