Който ни разбули тайната за същността на света, ще причини на всички ни най-голямо разочарование. Съвсем не светът като нещо в себе си, а светът като представа (като заблуда) е безкрайно многозначен, дълбок, прекрасен, носещ в утробата си щастие и нещастие. . Резултатът води до философия на логическо светоотричане, което впрочем се съчетава с практическото светоутвърждение еднакво добре, както и с неговите противоположности.

.....

Заблудата за живота като необходимо условие за живот.

Всяка вяра в стойността и достойнството на живота почива на нечисто мислене; тя е възможна единствено защото в индивида е много слабо развито чувството на съпричастие към живота и страданията на човечеството в цялост. Също и малкото хора, издигнати с мисълта си над личното битие, не обхващат с погледа си живота в неговата цялост, а само откъслеци от него.

...

Следователно стойността на живота за обикновения, всекидневен човек почива единствено на това, че той се смята за по-важен от света. Огромният недостиг на фантазия, от който страда, му пречи да се вживее в душите на другите същества, поради което взема колкото се може по-малко участие в съдбата и страданията им.

...

да се чувстваш и като част от цялото човечество (не само като отделен индивид), също така безсмислено прахосан, както виждаме природата да прахосва самотния цвят, е чувство над всички останали чувства. Кой е способен да го изпита? Положително само един поет: а поетите винаги знаят как да се утешат.

...

По-скоро такъв един човек, от когото обичайните вериги на живота са отпаднали до степен, че той продължава да живее единствено за да прониква все по-дълбоко в сферата на познанието, трябва да може без завист и яд да се откаже от много неща, да, почти от всичко, което за другите има значение и стойност, на него по-скоро би трябвало като най-горещо желано състояние да му е достатъчно едно свободно, безстрашно витаене над хората, нравите, законите и традиционните преценки за нещата.

...

"Свободен дух" - тази хладна дума действа добре в такова състояние, тя едва ли не стопля. Човек живее отвъд оковите на любовта и на омразата, без "да" и без "не", по желание в близост, по желание далеч, по-скоро готов да се изплъзне, да избяга, да размаха криле, да се махне отново, да литне нагоре отново; човек се разглезва като всеки, който веднъж е видял под себе си огромното многообразие - и се превръща в антипод на онези, които се интересуват от неща, които не ги засягат...

...

Философията се отдели от науката, когато постави въпроса: кое е онова познание за света и живота, което прави човека най-щастлив?

 

Фридрих Ницше

 из „ЧОВЕШКО, ТВЪРДЕ ЧОВЕШКО”

 

 

Кое е онова познание за света и живота, което прави човека най-щастлив?

Ах, колко щедро му се дава
да разбере, че му е много.
А многото е като лава.
След лава нищо не остава.

Но то не е рационалното познание, а опитът на сърцето. Това е потвърждението, че има смисъл да живеем. Привет!

но само тя не е достатъчна...

...
Има самота на мястото -
има самота на водата
и на смъртта - но при всички тях -
все едно, че си в тълпата -
при това дълбоко седалище -
тази полярна себичност -
душата, познала себе си -
гранична Безграничност.
Емили Дикинсън


Кое е онова познание, което оправдава човека?

"...че той продължава да живее единствено за да прониква все по-дълбоко в сферата на познанието, трябва да може без завист и яд да се откаже от много неща, да, почти от всичко, което за другите има значение и стойност, на него по-скоро би трябвало като най-горещо желано състояние да му е достатъчно едно свободно, безстрашно витаене над хората, нравите, законите и традиционните преценки за нещата..."
...и да бъде САМ, изборът всеки си го прави сам за себе си нали?

" Аз съм готов за суров и самотен живот. И един такъв живот всъщност няма да бъде нито суров, нито самотен за мен. Аз не живея в Дебелти , не живея в Москва, а във Вселената- в нейните простори, далечини, в перспективите на цялата Вселена със силата и пълнотата на нейния несъкрушим вечен и величав живот. И на душата ми е просторно и светло."
из " Дневник на учения" С.Л. Рубинщайн

Който е достигнал до там може и да е щастлив. Да му е просторно и светло на душата, но колко са тези хора? Хубаво е да го четеш - тази философия е като мед за душата ми - но колко трудно изпълнимо е...