Рефлексията като аспект, феномен, процес или инструмент за личностно позициониране е обект на множество изследвания, размишления и анализи от редица психолози, педагози, учени. Може би най-точно за рефлексията пише руският психолог Сергей Рубинщейн . Ръкописът „ Човекът и светът” е писан в периода 1958-59 година, но е издаден посмъртно едва през 1973 година. Разсъждавайки за рефлексията като основен катализатор на житейските избори, Рубинщейн отговаря на едни от най- съществените екзистенциални въпроси:
  „ Съществуват два основни начина за съществуване ( мислене- б.м.) на човека и, съответно, две негови отношения към живота. Първият – това е живот, неизлизащ извън рамките на непосредствените връзки, в които човекът живее...Тук човекът цял е в живота, всяко негово отношение- това е отношение към отделните явления, но не и към живота като цяло. Отсъствието на такова отношение към живота като цяло е свързано с това, че човек не се изключва от него, не може да заеме мислено позиция извън него, за рефлексия над него. Това е съществуващо отношение към живота, неосъзнавано като такова. Такъв живот протича почти като природен процес,...очевидна е непосредствеността и целостта на човека, живеещ такъв живот./..../    Вторият начин на съществуване е свързан с появата на рефлексията. Тя като че ли спира, прекъсва този непрекъснат процес на живота и изважда човека мислено извън неговите граници. Човекът някак си заема позиция извън него. Това е решаващ, преобръщащ момент. Тук свършва първият начин на съществуване. Оттук започва или пътят към душевна опустошеност, нихилизъм, нравствен скептицизъм, цинизъм...., или другият път- към изграждане на нравствен човешки живот на нова, съзнателна основа. С появата на рефлексията е свързано философското осмисляне на живота. Съзнанието тук се проявява като разрив, като излаз от пълната погълнатост от непосредствения процес на живота, с цел изработването на съответстващо отношение към него, за заемане на позиция над него, извън него, за разсъждения за него. От този момент всяка стъпка на човека придобива характер на философско съждение за живота, на свързаното с него общо отношение към живота. От този момент възниква и проблемът за отговорността на човека в морален план, отговорността за всичко извършено и за всичко пропуснато....Обективно основание на рефлексията, излизаща извън пределите на живота, се явява самият живот на човека като трагедия, драма или комедия.”