" - Хората- каза малкият принц- се пъхат в бързите влакове, но не знаят вече какво търсят. И затова почват да се движат, но се въртят в кръг....
     И добави:
- Напразно...
...
- И все пак онова, което търсят , може да се намери в една - единствена роза или в малко вода..."

Искаше ми се да поговорим...
Днес сутринта по БНТ-сат гледах повторение на предаване Здраве /Телевизионно бебе/. Темата бяха нетрадиционните педагогически системи. Представиха Монтесори и Валдорфска. Тъжно беше, че никой не споменава откритието на Лозанов. Потърсих предаването в сайта им в нета и им написах имейл с препоръка да обърнат поглед към уникалното българско откритие.
Но на фона на кариерното развитие и квалификация на учителите все повече се отчайвам от безхаберието на управниците ни.
Ако искаш погледни в сайта на Министерски съвет - публикувано е решение за въпросната процедура: главен... старши... и т.н. учител.
Павлина.

Но трябва човек да има усещането за цел...иначе ще продължи да се върти в кръг...

разбирам те напълно. ... Все още явно никой не се замисля сериозно над проблемите в образованието ни...нищо конструктивно като идеи..само изпълваме простанството с приказки и намерения без покритие...а когато някоя идея трябва да се осъществи , я опошляваме с поредната бюрократщина--- ..... Валдофската система нещо не ми вдъхва доверие, ...Монтесори е удачна според мен....А за Лозанов няма какво да коментираме....

:) страшното е когато и с цел се въртим кръг и не виждаме това....поне да беше спираловидно това въртене, нали ?

... всички стъпки до него ни лишават от нещо... но пък не можем да се откажем...
и накрая цената се оказва доста голяма...

Имам две любими фрази от Екзюпери
1. да си човек, това значи да си отговорен
2. само когато духът дъхне върху глината, може да сътвори човека.

първата е от "земя на хората", а втора май от "Нощен полет", но вече не съм сигурна, чела съм ги отдавна. При втората фраза Екзюпери описва как наблюдавал във влака полско семейство работници заедно с малкото им дете. Той разсъждава, че този малък ангел, облян от лунната светлина, утре ще бъде принудени от малък да започне някаква мръсна работа... Спомням си, че пишеше - Ето един бъдещ Моцарт... Но Моцарт ще бъде убит... Това, което ме боли, безплатните обеди и благотворителности не го спасяват... Това, за което ме боли, че у всеки един човек е убит по един Моцарт.

Пиша по памет, в общи линии, не това са точните думи, но мисля, че са достатъчно изразителни. Поздрав.

Благодаря за коментара. Съгласна съм с теб. Засягаш тема, която е трудна, защото е многопластова, а в професионалния ми път -и изстрадана.
Много можем да говорим за опитомяването....за благотворителността ...за личностния познавателен конструкт ....и за ключа- разковниче, който губим в плетеницата от случващо се...
Поздрав!
Ще ми е приятно да си общуваме.