Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.12.2009 17:14 - Културата е грешка
Автор: krivoshapkova Категория: Технологии   
Прочетен: 2647 Коментари: 7 Гласове:
9



http://underpear.gyuvetch.bg/lem/klopper.htm                                     Станислав ЛЕМ КУЛТУРАТА КАТО ГРЕШКА (Вилхелм Клопер) Съчинението на приват-доцента Клопер "Културата като грешка" несъмнено заслужава внимание като оригинална антропологична хипотеза. ....... Was ist der Fall?" ("Какво е истинското положение?") – пита Клопер. Положението е такова: в човека, като телесно същество, няма нищо задължително. Съгласно съвременната биологична наука човек БИ МОГЪЛ да се окаже не такъв, какъвто е в действителност, той би могъл да живее средно не шейсет, а шестстотин години, да има другояче оформено тяло и крайници, да има друг апарат за продължаване на рода, друг тип храносмилателна система; би могъл например да е строг вегетарианец, да снася яйца, би могъл да е двойнодишащ, да е способен за размножаване само веднъж годишно, в периода на разгонване, и тъй нататък. Наистина, човек има едно свойство, което е толкова задължително, че без него той не би бил човек. А именно: човек притежава мозък, способен да създаде реч и мислене, а разглеждайки своето тяло и съдбата, която очаква това тяло, човек напуска сферата на тези размисли крайно неудовлетворен. Той не живее дълго, при това много време отнема несъзнателното детство, годините на най-плодотворна зрелост съставят само малка част от целия живот, едва достигнал разцвета си, човек почва да старее, а за разлика от всички други създания той знае докъде води старостта. В условията на естествена еволюция животът се намира под постоянна заплаха и за да оцелееш, трябва винаги да си нащрек; затова еволюцията е развила във всичко живо органи на болките и страданията, които служат за сигнализация, подбуждаща към мерки за самосъхранение. Затова пък еволюцията е нямала никакви причини, никакви влияещи на организма сили, които биха могли да компенсират това положение "справедливо", снабдявайки организма със съответното количество органи на удоволствието и насладата. Никой няма да възрази, продължава Клопер, че мъките, предизвикани от глад, жажда, болести, задушаване са несравнимо по-силни и остри, отколкото удоволствието от нормалния акт на дишане, ядене или пиене. Единствено изключение от това всеобщо правило за асиметрия на мъките и насладите е сексът. Но това е разбираемо. Ако ние не се деляхме на два пола или ако гениталният ни апарат беше организиран например като при цветята, той би функционирал извън всякакви позитивни чувствени усещания, тъй като тогава поощрението към активност би било излишно. .....   Какво отношение към всичко това има културата? – пита Клопер. Културата – това е оръдие за адаптация от нов тип, тъй като тя не толкова САМА възниква от случайности, колкото служи за това, че всичко, което в наши условия е всъщност СЛУЧАЙНО, да засияе с ореола на висша и безусловна необходимост. А това означава, че културата посредством създаваните религии въздейства с обичаите, законите, заветите и забраните си така, че да превърне НЕДОВОЛСТВОТО в ИДЕАЛ, минусите в плюсове, недостатъците в достойнства, убожеството в съвършенство. Вашите страдания са нетърпими? Да, но нали те ви облагородяват и дори спасяват. Животът е кратък? Да, но пък задгробният живот е вечен. Детството е жалко и безсмислено? Да, но пък е невинно, ангелоподобно и почти свято. Старостта е отвратителна? Да, но пък тя е подготовка за вечността, а освен това старите хора трябва да се почитат заради това, че са стари. Човекът е чудовище? Да, но той не е виновен за това, виновни са греховете на предците или пък дяволът, който се меси в божиите дела. Човек не знае към какво се стреми, търси смисъла на живота, нещастен е? Да, но това е обратната страна на свободата, нали свободата е най-висшето благо и не е беда, ако се наложи да плащаме скъпо за нея, тъй като човек, лишен от свобода, би бил още по-нещастен!   ....   Културата е грешка! – провъзгласява Клопер, и лаконизмът на това твърдение извиква в паметта ни Шопенхауеровото "Die Welt ist Wille!".(4) Културата е грешка, но не в смисъл, че уж е възникнала случайно, не, възникването й е било неизбежно, понеже, както следва от първата част, тя помага на адаптацията. Но културата въздейства чисто УМОЗРИТЕЛНО: тя не превръща човека със силата на религиозните догми и завети в НАИСТИНА безсмъртно същество, тя не създава за случайния човек, homini accidentali, РЕАЛЕН бог-творец, тя ПО СЪЩЕСТВО не отменя нито атом от страданията, горестите и мъките (Клопер и тук е верен на Шопенхауер!) – всичко това тя прави само в сферата на духа, на тълкуванията, интерпретациите, тя изпълва със смисъл онова, което по вътрешната си същина няма ни най-малък смисъл, тя отделя греха от добродетелта, благодеянието от подлостта, позора от величието. ....       Но ето техническата цивилизация, отначало с бавни стъпки, малко по малко придвижвайки се напред с примитивните си таратайки, пропълзя под културата – и зданието затрепери, напукаха се стените на кристалния ректификатор, тъй като техническата цивилизация обещава да ПОПРАВИ човека и действително да ОПТИМИЗИРА тялото му, а също така и мозъка, душата му; тази внезапно нахлула исполинска сила (на информацията, трупала се с векове и взривила се в двадесети век) провъзгласява възможността за дълъг живот, граничещ с безсмъртието, възможност да съзряваме бързо и въобще да не стареем, възможност за безброй физически наслаждения и пълно унищожение на мъките и страданията, както "естествените" (старчески), така и "случайните" (свързани с болести), тя провъзгласява възможността за СВОБОДА навсякъде, където досега слепият случай беше увенчан с неизбежността (например свобода за подбиране на черти от характера на човека, за усилване на талантите, способностите, ума, за придаване на човешкото тяло, на лицето, на мисленето произволни форми, функции, при желание дори вечни, и тъй нататък). ..... Докато природата на телата ни: техният бавен растеж, бързото им износване – е била непробиваема стена, непристъпна крепост, граница на съществуването, дотогава културата е помагала на безбройните поколения да се приспособят към това неизбежно положение. Тя примиряваше с това, нещо повече, тя както доказва авторът, превръщаше недостатъците в предимства, несъвършенствата – в достойнства...   В продължение на всички сменящи се една след друга културни формации човек е наговорил покрай това толкова много глупости, така се е самохипнотизирал, така се е самоубедил в окончателността, единствеността, изключителността, а главното – в неизменността на своята участ, че сега, виждайки избавлението, се дърпа назад, трепери, затваря очи, издава тревожни викове, отвръща се от своя технически спасител, иска да избяга все едно къде, ако ще на четири крака в гората, иска да счупи със собствените си ръце, да стъпче и стрие на прах този благоуханен цвят на науката, това чудо на познанието, само и само да не отидат за вторични суровини отдавна остарелите ценности, които той е нахранил със собствената си кръв, грижил се е за тях насън и наяве, докато не е заставил сам себе си да ги заобича! Но тези безсмислени постъпки, този шок, този ужас от всяка разумна гледна точка е просто глупост. Да, културата е грешка! Но само в този смисъл, в който е грешка да си затваряме очите при вида на светлината, да отхвърляме лекарствата за недъга си, да искаме тамян и магически заклинания, когато до леглото на болния стои учен лекар. ....   Ние живеем в преходна епоха, казва Клопер, а никога не е така неизразимо трудно да се оцени и изминатия път, и онзи, който още предстои, както в преходните моменти, тъй като това са времена на пълна неразбория в понятията. Но този процес е започнал, той е неизбежен. Във всеки случай не трябва да предполагаме, че преходът от биологичното робство към свободата на самосъзиданието ще бъде мигновен. Да усъвършенства себе си веднъж и завинаги човек няма да успее, а процесът на самопреправяне ще продължава векове. ....   "Смея да уверя читателя – продължава Клопер, – че проблемът, над който се блъска хуманистът, придържащ се към традиционните възгледи, изплашен от научната революция, е всичко на всичко мъка на кучето по отнетия нашийник. Целият проблем се свежда до това, че човек представлява сам по себе си кълбо от противоречия, от които той не може да се избави дори когато това е технически възможно, – с други думи, че не бива да прекрояваме тялото, да отслабваме агресивността, да усилваме интелекта, да уравновесяваме емоциите, да преиначаваме секса, да избавяме човека от старостта, от родилните мъки, а не бива, защото никога не сме правили това преди, а това, което никога не сме правили, е лошо именно затова. За хуманиста не е позволено да излага причините за съвременното състояние на човешкия дух и тяло в съответствие с данните на науката като произволна дълга верига от хазартни печалби и загуби, многовековни конвулсии на еволюционния процес, въртян във всички посоки от различни земетресения, велики ледникови епохи, взривове на звезди, смяна на магнитните полюси и прочие безбройни произшествия. Това, което еволюцията е натрупала отначало у животните, после у антропоидите, което са струпали в една купчина отборът и селекцията, което от ден на ден се е закрепяло в гените като случайна комбинация от хвърлени на масата зарове, ни принуждават да го признаем за неприкосновена светиня, нерушима во веки веков, дори без смислено да ни обяснят защо. Можем да си помислим, че за културата е оскърбителен нашият извод за нейната работа, очевидно почтена, за тази най-голяма, най-трудна, най-невероятна и най-лъжлива от всички измами, с които се е снабдил homo sapiens, за която той се е хванал, изхвърлен на простора на разумното съществуване от този съмнителен бордей, където продължава мошеничеството на гените, където еволюционният процес закрепва в хромозомите шмекерския си маниер да подменя картите; и наистина, тази игра е само едно гнусно мошеничество, което никога не се е стремило към никакво висше благо или цел, нали в тази бърлога главното е да оцелееш ДНЕС, и никой не го е еня какво ще стане УТРЕ със съществото, което е успяло да оживее само по силата на компромиса, на безпринципността, – с други думи, позорно и унизително. И тъй като всичко става съвсем не така, както си въобразява треперещият от страх хуманист, този тъпак, този невежа, който без всякакви основания за това нарича себе си рационалист, културата ще бъде промита, раздробена, разглобена и поправена съгласно промените, на които ще се подложи човекът. Там, където животът зависи от мошеничеството на гените, от компромисите на адаптацията, там няма никаква тайна, а има само тежък махмурлук на измамените, мъки, останали ни още от предците-маймуни, опит да се изкатериш на небето по въображаема стълба, от която в края на краищата винаги падаш долу, хванат за петата от биологията, и не е важно ще си закачаш ли птичи пера или божествен нимб, ще си измисляш ли непорочно зачатие или ще се осланяш на честно спечелен героизъм. И така, всичко необходимо остава недокоснато, само постепенно отмирайки, ще изчезнат строителните отпадъци на предразсъдъците, тълкуванията, увъртанията, замазването на очите, – с една дума, на цялата тази казуистика, за която през всичките векове се е държало нещастното човечество, за да поукраси втръсналото си състояние. От облаците на информационния взрив в идващия век ще се появи Homo Optimisans Se Ipse, Autocreator, Самосъзидателят, който ще се посмее над нашите Касандри (ако има с какво да се смее). Ние трябва да приветстваме тази възможност, ние безусловно трябва да я признаем за щастливо стечение на космическо-планетарните обстоятелства, а не да изпадаме в истерия от ужас пред силата, която ще ни свали от ешафода, за да разбие оковите, които мъкне всеки от нас, очаквайки кога ще секне накрая източникът на нашите физически сили, кога ще ни настигне самоудушаващата агония. И дори ако целият свят реши да ратува за това състояние, с което еволюцията ни е заклеймила по-лошо, отколкото ние клеймим последния престъпник, аз никога няма да се съглася с това и дори от смъртния одър ще хриптя: "Долу еволюцията, да живее самосъзиданието!""  



Гласувай:
9
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. nueno - ~
17.12.2009 14:48
Да, окей, само че:

1/ защо е необходимо точно "ние" - не може ли просто нещо, което ние ще създадем? Или дори нова форма на живот, ново дете на еволюцията? Може пък ние да сме задънена улица. Откъде този оптимизъм?

2/ Защо точно с помощта на технологията? Може пробивът да стане с една проста мисъл...
цитирай
2. krivoshapkova - Привет!
17.12.2009 19:37
Благодаря за въпросите. Статията наистина предизвиква размисъл. Ще ми е приятно ,ако изложите по-обстойно съжденията си, за да се избегнат недоразуменията, ако желаете да обсъдим тезите на Станислав Лем.
цитирай
3. bowman - За културата....
30.12.2009 04:59
Мога да го кажа така: "Доброто поведение днес, утре , макар и с добри намерения може и да не е "добро поведение " .
Или , "пътят към ада е постлан с добри намерения " ;)
цитирай
4. razkazvachka - не е чак толкова оригинално
09.01.2010 03:10
това е песимистът, прекрачил оттатък мислимия песимизъм
това е привърженикът на разбирането за културата като начин за решаване на проблемите на общността
това е човек, който не вижда границите на доброто и злото и не би могъл да определи промените в света като добри или като лоши, страхува се от смъртта, но никога не е умирал, не е прекрачвал - или да се изразя по-германски - не е трансцендентирал и не е постигнал познанието за себе си като възможност на отвъдното

уф - и аз се олях - но науката се развива, защото се стреми да избегне мрачните фантазии
цитирай
5. bowman - @4
09.01.2010 03:33
Твърде често определят за културен или некултурен, човек дошъл от място с други порядки и местна култура с коренно различни неприемливи според философията на друга култура елементи. Културата като дума е използвана по различен начин от различни хора и това е част от ежедневието ни . Мисля в коменара преди моя пропускате тази дребна диалектика ; )
цитирай
6. razkazvachka - не пропускам, просто карам нататък:))))
10.01.2010 18:23
и не бих употребила думата "некултурен" - например към оптимистично настроения октопод от следващото поколение, защото няма да знам към каква култура се присъединява - от типа на т.нар. cultural communities - където винаги си alien; но винаги ме дразни, когато ми приписват чужди думички
цитирай
7. tili - Е, аз си избрах
13.01.2010 14:41
отдавна! Спадам кън семейството на Дафодилите ;-))) Жалко, че трудно се свързвам с останалите, но - надежда има! Sorry за шеговития коментар!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: krivoshapkova
Категория: Технологии
Прочетен: 346123
Постинги: 115
Коментари: 458
Гласове: 8170