Предпочитам невъзможното, което убеждава пред възможното, което звучи неубедително.

Ако заместим "невъзможното" с "абсурдно" - е, винаги съм си падала по логиката на абсурдите - ситуации, където информацията е представена в сложни комплекси и предизвикателството идва от изолирането на единиците.
Доказателството за бога е невъзможно в едни ситуации, докато в други - е възможно, но несподелимо. Затова е вярата - защото е невъзможно споделеното знание преди края.
Една характерна черта на българската народопсихология е - след като сме разбрали ситуацията и сме анализирали единиците информация и сме проследили причинно-следствените вериги - след това, изкушени от предизвикателството - разбъркваме анализа и действаме според случая - често в разрез със собствените си умозаключения и ползата за народа.
Това е като да разглобиш машината, да разпилееш детайлите, да си откраднеш някоя и друга резервна част за други цели като например - за подпирачка на клатещата се маса, след това да нахвърляш всичко обратно както дойде и да го обявиш за: а) неприложимо; б) политически враждебно; в) авангардно изкуство; г) проект за допълнително финансиране.

Интересно представяш разсъжденията си - с препратки към аспектите на случващото се днес с нас , в нас и около нас.
Аз пък си мисля за тънката разделителна ивица при тълкуването и разбирането на двата поставени въпроса....

в някои случаи са еквивалентни даже:)))

в духа на блог.бг - ако живеем в Абсурдистан, тогава за нас е валидно твърдението - не вярвам в абсурда, защото той така или иначе си съществува...
Весел да е денят ти - и абсурден - защото това е смисълът на човешкото съществуване:)))

Извън философския аспект на въпросите това беше много весело и на място :)))))

В отговор - Вярвам, защото обичам абсурдните неща, които ми доказват, че в същност малко неща са истински абсурдни... поздрав

Така е.
Поздрав!

Вярата е необходима. Могъща сила. Опора. Мотивация.

Какво е вяра ?

Вярвам и в двата превода, но не защото вярата е неободима за да си го преведа или за да я има просто, защото е могъща...
Знам също, че силата на абсурда е могъща, дори и да не ни се вярва.

Това са думи на Тертулиан - един от първите християнски философи, втори век след Христа

Благодаря за уточнението.