„ Свободата се дава да се прояви животът. Животът не е ядене и пиене. Животът не е видимото на физическо състояние, такова има у всички бубулечки и животни. Животът е вътрешен жар, който се дава на личността ,за да се прояви като творец. Животът е творчество на ценности, които да преживеят вековете. А такива са съвършенствуването и културните придобивки на отделната личност и на народа. „
                                                                                          Милю Касабов

Ето и малко информация за просветителя:

След перото на Кирил и Методий, след следата, оставена ни от Климент Охридски, през вековете… до наши дни.. минава светликът на просвещението и гради народността!

Делото на просветителите е дело свещено и трябва да се знае:
-         за да стигне то до сърцата на млади и стари; -         да знаят децата ни за миналото си; -         да знаят , че родното място е люлка на духовност… -         да се гордеят със съгражданите си; -         да следват пътя на висока нравственост ; -         да обичат България!       Кой е Милю Касабов?      Историята го помни преди всичко като баща на поета Гео ( Георги) Милев. Но той е преди всичко учителят, този, който проправя път пред непросветните, който милее за общата българска участ и гради темелите на младото ни обществото след Освобождението.        Роден в Чирпан през 1868г., Милю Касабов посреща свободата десетгодишен. Крехката възраст не е пречка младият възрожденец да усети еуфорията, възторга на освободения народ и да осъзнае значимостта на събитието, може би защото расте в семейството на непреклонилия пред поробителите глава Георги Касапина. Баща му се е набивал в очите на турските големци в Чирпан с упорито и демонстративно носене на калпак вместо фес и вероятно сериозно е формирал у децата си стремеж към свобода, за да напише след години младият Милю  философското прозрение: „…освободеният роб си остава роб,…само достойният духовно човек заслужава свободата. ”     За свой житейски път Милю Касабов той приема съдбата на народния учител. Разбира, че е свободен само този народ, който е грамотен и знаещ, че култура се гради там, където има просвещение. Седемнадесетгодишен Мильо Касабов е учител в чирпанското третокласно училище, издава календарчета с различни поучения и списание „ Македонски сълзи” – списание за „ наука и насърчение на българската младеж”. Чирпан е градът, в който се раждат  релизираните по- късно идеи на Мильо Касабов за създаването на въздържателни дружества, където възрастни се учат, ограмотяват, докосват се до европейски ценности и културни достижения.     Рамо до рамо със Стойо Филипов, Иван Андонов, Иван Данчов, Тане Пеев, Мильо Касабов взема участие в борбата за Съединението на България. Той е секретар на комитета по Съединението и с пушка в ръка участва в историческите събития. „ Бях вече ученик в ІVотд., когато изпратихме русите с плач. Отрязването на Изт. Румелия и отделянето и от свободна България се посрещна с демонстрация, като викаха хората пред конака няколко дни наред „ Не щем автономия”. Денят на Съединението го заварва в затвора, където е хвърлен на 4 септември заради съзаклятническата си дейност.  По- късно Съединението е факт, но то е крехко и трябва да се опази. Малко е известен фактът, че чирпанлии, в това число и Милю Касабов, организират чета и облечени в червени ризи потеглят към турската граница да бранят Нова България. Докато трае Сръбско- българската война, чета родолюбци преживяват месеци студове и несгоди на южната граница, за да пазят родината.     Идеята за обединена България не напуска Касабов през целия му живот. Година по- късно той издава първия и единствен по рода си ръкописен вестник „ Човешки правдини”, който списва под индиго и разпространява сам. Обединението на родината не е само териториално, то трябва да е духовно, да води до създаването на нация – силна и просперираща и затова Милю Касабов се заема с нелеката задача да просвещава млади и възрастни. Единият от начините е да издава календарчета. До разграфените месеци по дни и църковни празници той помества мисли на велики философи от антично време до най- авангардните мислители на века. Прави политически и икономически анализи на годината. Но най- ценното в календарчетата му с различни поучения са страниците, отделени за гражданско образование. Защото до полезните таблици с мерки и теглилки, до рецептите за билковите мехлеми и отвари, наред с хигиенните съвети, Милю Касабов публикува части от конституцията, осмива байганьовщината, заклеймява ламтежът за богатство за сметка на моралните ценности и призовава за просвещение. „За да се спаси България , потребно ъ е едно Народно събрание, което да се състои от истински народни представители, които да изхождат от средата на самия народ, да са вкусили от теглото народно, да знаят отблизо народните болки, народните нъжди; да са строго честни и независими, хора характерни; да са избрани не с насилие от властта, а свободно от самия народ; да милеят и работят само за народните интереси, а не за интересите на някоя партия; кога идат в Народното събрание, да не гледат големците, а да гледат какво им казванародът, с една реч- да са верни пълномощници на народа.”    Просветителят разбира, че с учителската професия трудно ще издържа семейството си, а и няма да стигне до широкия кръг народни маси, въпреки че като учители заедно със съпругата си Анастасия не само обучават, но и възпитават както децата, така и техните родители. След няколкогодишно митарстване по селските училища Милю Касабов се установява в Стара Загора, става един от основателите на Книжовно дружество „ Просвета”. По- късно ще се превърне в книжар с богата издателска дейност- издава най- ценното от българската и европейска литература- и в опора на обществения живот в Стара Загора. Напредничав, безкрайно честен и неподкупен, идеалист, Милю Касабов работи неуморно и пести, за да даде образование на децата си. Опора и подкрепа е на сина си – Гео Милев, с който споделят един и същи плам, устрем към прогресивното. Милю Касабов не само успява да прати в чужбина синовете и дъщерите си – да учат в европейски университети, но и възпитава  у тях същия възрожденски дух и идеализъм, каквито сам   носи. Една от дъщерите му- Пенка Касабова, е сред основателките на предучилищното образование в България. А единият от синовете е най- прогресивния и авангарден поет за времето си- Гео Милев, който също издава списания – „ Везни” и „ Пламък”, но вече с идеята те да се превърнат в проводник на европейските ценности и култура; пише стихове, превежда поезия...и изгубва живота си в тъмните дни след септември 23- та година.     Въпреки загубата, бащата не губи основанието да продължи дейността си. Задавян от мъка до степен на вцепенение, той продължава издателската си дейност, за да просвещава народа до края на дните си- твърдо, упорито и с бащинска  топлота. Една идея крепи живота му и осмисля  дните- идеята за народното добруване.  
Използвана литература:
-Янев Георги, Баща и син, Макрос, 2005.

Поздравления!

:)

„…освободеният роб си остава роб,…само достойният духовно човек заслужава свободата. ”
Може би това е отговора ?!
"ОТТУКА ЗАПОЧВА РОДИНАТА -
СЪС ГРОБ НА НЕЗНАЕН ЮНАК,
НАД КОЙТО СМЪРТТА Е ПРЕМИНАЛА,
СМЪРТТА, но НЕ И ВРАЖИЯ КРАК."

Или отричението от светските саблазни ?!
http://ceacbg.com/images/stories/iconi/lestvica_mon_Pantokrator_16v.jpg

Но това, като че ли, вече го коментирахме !!?

С уважение !

...

Научих неща, които не знаех. Трябва да имаме памет за историята на духовността.

Страхотна е. Поздравявам Ви за нейното изготвяне. Винаги съм се възхищавал на мъжеството и куража на Гео Милев, които дори и не споделя комунистическата идеология, а е един истински екзистенциалист, но пък това не му пречи да застане твърдо на страната на клания от "своите си" управници български народ в най-смутните времена нашата история. Не се бях замислял над тази част от биографията му. Явно има много мъдрост в народната поговорка: "От кръвта вода не става." Благодаря.

...