И днес сте ни нужни, Апостоли!   Журналистическа „колегия” от ученици в начална училищна възраст от НУ „ Св. Климент Охридски”гр. Чирпан се опитва да съхрани паметта на възрожденците, които рамо до рамо с Апостола полагат живота си в името на народната свобода.        С мисъл, предизвикана от предстоящото честване на паметта на Васил Левски, и със стих в сърцата си за него тръгнахме по следите на съратниците му в гр. Чирпан. Защото едно общество е живо, когато пази и помни своето минало. Обърнахме поглед назад, видяхме светлата диря, оставена ни от чирпанските възрожденци, и решихме да разкажем за тях. За онези, които заложиха спокойния живот и човешкото си щастие в името на народното добруване.  Васил Левски идва в Чирпан за първи път през 1869 година. В града вече е сформирана група от млади и непреклонни родолюбци. Дали силният тракийски дух, напластен със сладостта на чирпански гроздобер, или лудата кръв на предците   пораждат толкова силен порив за свобода в един град с преобладаващо турско население? Чирпанлиите бързо пламвали и с извадени ками следвали веруюто си , че Животът не само ядене и пиене, а Свободата се дава да се прояви животът. ( по Милю Касабов)     Георги Данчов Зографина, Никола Данчов, х. поп Димитър Коларов, учителят Сребрьо Стойновски, Стойо Филипов, братята Янко Кочев и Георги Кочев, Душо Хаджидеков, Иван Андонов, поп Сава Катрафилов (роден в Елена), х. поп Петър Аврамов, Генчо Попов, Стоян Моллов, Таньо Пеев и още много родолюбиви българи от малкия градец са членове на Тайния революционен комитет в Чирпан. Сякаш целият град се е включил в заверата за свобода- богати и бедни, образовани и безпросветни. „ ...пращам по този брат 850 гроша от сюромашията ги дадоха за делото народна свобода братия християни и истински българи. Дай тези пари на зографина Георги да ги даде на дякона.” – четем в писмо на Кольо Ганчев от далечния октомври 1871 година. Зографинът Георги е стожер и основател на революционния комитет в Чирпан. Посрещал и крил Левски в дома си, поправял турски тескерета, осигурявал алиби на Апостола и народниците в делото. Георги Данчов изработва таен шифър за кореспонденцията между комитетите и съхранява важните документи и пари на южнобългарските комитети. С него Апостолът на свободата споделя плановете си, знаел е всяка негова стъпка, придружавал го е. „ Постоянно когато се намираше Левски отсам Балкана, аз съм известяван от него где и в кой град да се намерим. От Търновския комитет много пъти е дохождал при мене отец Матея Преображенски с писма, които трябваше да се предат на Левски и ги оставяше у мене на съхранение. Ако се случеше да се разделим с Левски при пътуването си, той ми обаждаше где отива и кога мисли да се завърне, за да следя какво става с него и да давам сведения за частните комитети.” споделя Зографинът в писмо до Стоян Заимов. Той е живописецът, който прави единствения портрет на Левски приживе. Георги Данчов не е сам, когато поставя основите на комитета в Чирпан. Негов верен съратник е учителят Сребрьо Стойновски, който държи пламенни речи в „синьото школо’, пали сърцатите чирпански младежи и ги заклева за делото. Често в училището, близо до дома на Зографина, Левски се среща с комитетските хора. Изготвят се писма, правят се планове, събира се оръжие... Безразсъден и смел до крайност Сребрьо Стойновски пее бунтовни песни на учениците, учи ги да стрелят и да бъдат българи.  Куриер на комитетите на юг от Балкана е Стойо Филипов- Пощата. Наричали го още Стойо Лудата глава- нищо не можело да го спре. Малко е известен фактът, че комитетът в Чирпан, научавайки за арестуването на Левски, организира чета за освобождението му. Дни наред на железопътните релси край река Марица причакват влака за Истамбул. Но плановете на турската управа са други и Левски е обесен край София. Покрусени от загубата, чирпанлии са като прекършени. Единствено Стойо Филипов не унива и упорито обикаля комитетските хора, за да не изгуби следа делото на Апостола, да продължат борбата. И те я продължават- участват в Старозагорското въстание 1875г., не престават да лелеят мечтаната свобода. Георги Данчов, Янко Кочев и поп х. Димитър Коларов са заточени в Диабекир. След Освобождението  се връщат в Чирпан и заедно със Стойо Филипов, Пейо Гарвалов и всички съратници от комитета палят искрата на Съединението, за да я има България! Уважаеми читателю, събрахме този материал от сладкодумните страници „ За свободна България” със съставител Ганка Слабакова, за да си спомним....за да е жива паметта за  синовете на България! Защото не е бил прост и изостанал нашият народ, а напредничав и устремен към свобода и знания.    Русица  Петрова , Желязка Тотева, Антон  Тонев  и Иван Драголов –  четвъртокласници от НУ „ Св. Климент Охридски” гр. Чирпан.

Толкова дейци на Освобождението са забравени!
Дори Вазов не е могъл да спомене всички...
Наскоро си го мислех, докато четях препирните около Апостола. Народ, който не уважава достойните си предтечи е обречен!
Браво на децата!

:)

Похвална инициатива!Браво!Чирпан винаги е бил в люлката на революционната борба.Радваме и факта че виждам името и на Ганка Слабакова.Значи и пенсионирането не и пречи да продължава с хобито си "история"От доста време търся начин да се свържа с нея,но не мога да я открия.Опитах чрез историческият музей,но там правели ивентаризация и нищо не могат да ми помогнат.Госпожо Слабакова с Вас сме стари познати.Пише Ви Георги Янев от Меричлери.Може би си спомняте много пъти съм се консултирал с Вас относно някои неща свързани с историята на нашият регион.По специално отнасящи се до Меричлери.Да Ви се похваля след дълги търсения и лутания ,успях и написах историята на Меричлери.Не Ви знам адреса ,защото веднага бих ви я изпратил.Но нищо сега вече открих този сайт и се надявам да се свържем за да продължим по пътя на доказването че наистина "Има я още България"А сега по въпроса които най много ме интересува.След злополучният опит за убийство на Ставри-гръкомана от Хасково е арестуван Ат.Узунов.25 човека заминават в Диарбекир.Комитетите в цяла Юж.България са разтурени.В Чирпан остава само Стою Филипов,Ив.Андонов.Кои други са били дейни по това време.Това е мвого важно за мен ,защото в момента работя една документална повест "Полъх над Тракия" и трябва да засегна и този факт.Надеждата ми е във Вас да ми помогнете.Много Ви моля.Ако можем да се свържем по компютърен път добре.Но за всеки случай ето ми адреса:6430 гр.Меричлери ул.Х.Димитър4
Можете да ме потърсите на телефони:03921-22-13/дж:0884940079/ с уважение
Георги Янев Чакам Вашият отговор!!!

Раздвам се, че Ви харесва тази инициатива на училището , което ръководя. Много сме благодарни на г-жа Слабакова за съдействието и' . Ще направя всичко възможно да стигне Вашето писмо до нея. Поздрав!