Прочетен: 2579 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 27.03.2011 21:45
На семинар като на семинар - наред с интересното и впечатленията вървят размисли за нивото на научните постижения, поставям си въпроси за адекватността на обучението по физика в училище. Националният семинар " ОТ РЪДЪРФОРД ДО КОЛАЙДЕРА", посветен на 40 години от създаването на НОАП-Ямбол, 100 години от модела на Ръдърфорд, и 50 години от полета на Юрий Гагарин, показа , че една астрономическа обсерватория в провинцията може да се съизмерва с обсерватории и планетариуми на национално и защо не- на световно ниво по показател - създаване на интерес към физиката и научните достижения. Директорът на НАОП - Ямбол Юлия Върбанова , в едно с рутинните дейности, с които се занимава един организатор( http://www.naop-yambol.com/), превръща обсерваторията в събирателен център на младите физици, в мястото, където се раждат интересът към тайните на Вселената, жаждата за разгадаването им и мотивът за научна дейност сред младото поколение.
Последното бе от особено значение за мен- исках да разбера има ли все още деца, които искат да се занимават с наука. Оказа се , че има. А тази констатация доведе втория въпрос- Има ли кой да ги обучава и поведе тези деца? Отговорът не е еднозначен.
На семинара след докладите на доц. Валери Голев, проф. Иван Лалов, доц. Венцеслав Тодоров, д-р Таню Колев, инжинери и физици от Съюза на физиците в България, се презентираха доклади на средношколци от Пловдив, Стралджа, Тутракан, Ямбол, Стара Загора.
Констатациите? - те са и положителни, и тревожни ...
- подобни форуми дават възможност на учениците от гимназиален етап да установят контакт с учени, да обсъдят теми, да формират умения за работа по научен проблем и да презентират работата си;
- втората констатация засяга подготовката на учителите по физика и компетентността им като педагози -
- От всички представени доклади от ученици единствено внимание заслужаваха докладите на гимназистите от ПГЕЕ гр. Пловдив. Темите , които засегнаха , бяха теми, надграждащи учебното съдържание по физика. Направи впечатление сериозното проучване на информационните източници, умението на децата да излагат свои тези въз основа на много добра подготовка- разбиране на материята и реални знания по физика.
- Останалите ученически доклади показаха желание на средношколците да работят и тотална некомпетентност на колегите.( Мила ДИДАКТИКО !!! ) Защо ли? Ето защо: Представянето на фотоизложба на природни явления, където текстът- обяснение на изгрев, залез, мълния, торнадо и т. н.- е: " Ох, колко е красиво! " и " Ах, тази природа! " , НЯМА НИЩО ОБЩО С ОБУЧЕНИЕТО ПО ФИЗИКА И ФОТОЕЛЕКТИЧНИЯ ЕФЕКТ! Един учител би трябвало да знае как се определят цели в обучението и чрез кои методи се постигат.
- Използването на научно- технически средства в обучението по каквото и да е не се изчерпва с PowerPoint презантация на урока. Уважаеми колеги, мултимедийният проектор не е панацеята на съвременното обучение. Текст и картинки има и в учебника. Физика се учи чрез опитна и лабораторна работа! Да накараш едно дете да представи урок по физика чрез PowerPoint- презантация не е нищо друго , освен начин да установиш доколко децата могат да работят с компютър и разтворен учебник пред себе си ...в най- добрият случай- доколко могат да обобщят урочна единица.
- Потърсих обяснение. Запитах се защо се получава това рязко отграничаване между компетентността на колегата от Пловдив -инж. физ. Г. Лавчева и останалите учители. Защо учениците на инжинера, работещ като учител , са на порядъци по- подготвени и мотивирани от учениците на колегите, завършили педагогически профил - учител по физика.
- Запитах се знаят ли студентите с педагогически профил защо въобще учат тази специалност ...и доколко педагогическите факултети подготвят качествено кадрите си...
- Запитах се още дали колегите съзнават, че работата на учителя не е да влиза в час с дневник под мишница и да обсебва 90% от учебното време пред черната дъска, всявайки "респект" чрез заплахи и изпитване , а да влезне в душите на учениците си, да поведе умовете им, да се превърне във водач и наставник , да е учител.
- Запитах се доколко е адекватен на съвременната парадигма учебният план. Дали не се пренебрегва обучението по физика и природни науки ...Защо в профилираните паралелки в гимназиите физиката не е профилиращ предмет ? Нима е толкова страшна и трудна? Или такава я правят некомпетентните учители? Защо изборът на изпитните задачи ( ДЗИ) се определя от нивото на знания на учениците , а не от критерии за знание и разбиране на учебния материал? Кому е нужно отчитането на "добри резултати" на матурите , без да има реално покритие на направената оценка? И друго си мислех- ако поколението , което расте , е лишено от умението да изгради житейската си философия на основите на научното знание , дали не застиламе с червен килим пътя на невежеството, предразсъдъците и всякакъв род окултизъм. Незнаещият лесно се манипулира...