иска да го върне обратно в гората или в свинефермата...

За мен лично все пак усещането на човек за превъзходство над другите същества не носи почти никакви добри плодове. Освен това как би могло да е нормално човек да достигне примерно безсмъртие, а любимото му животинче - не. Това е много жестоко.

но това е ми пречи да приема думите ти като верни донякъде...
И все пак човекът превъзхожда всички същества, той е разумен. Същество, което няма самосъзнание, не може да ми бъде близко , макар да е миличко на външен вид или ме забавлява. Отношението ми към животните се изразява, метафорично казано, чрез закона на Ъшби за необходимото разнообразие : една моделираща система или управляващо устройство ( разбирай в случая човека-б.м.) може да моделира или управлява ( взаймосъдейства- б.м.) нещо само дотолкова, доколкото тя/то има достатъчно вътрешно разнообразие, което да я/го представлява.
А що се отнася до безсмъртието :
" Ако смъртта беше добро,
Боговете нямаше да бъдат безсмъртни"

SAPHO

една жена твърдеше , че няма любов..... и успя да ме поломи. а , по принцип....любовта е всекосмостна.... но и лична.

Да, :) спорна си е темата. Според мен битката за превъзходството на човека все още си тече и нейният край зависи от обезсмислянето на чувството за собствено превъзходство - същностен парадокс, който би могъл да бъде разбран, дори обяснен именно от физик като теб (нали не греша?).
За безсмъртието няма спор.

Че и животните могат да обичат - по техен си начин.

Човешката любов в началото, така нареченото влюбване си е нещо като грип. Трябва да мине много изпитания това чувство под знака на времето, за да достигне чистота. Виж - майчината любов по-често е една и съща при нас и животните. :)

но нали става дума за Човек, а не за изправено ходещ и говорещ биологичен индивид...иначе няма разлика...

Коментарът ти ме провокира да се замисля над определението за човек. Разбирайки равнозначно термините човек и разумност, мога да кажа, че всеки говорещ ,биологичен или кибернетичен, вид може да се нарече човек. Най- ярката характеристика на човека е способността му да говори. Речта, във всичките и варианти за изразяване , се разбира като способност да се обменя информация ( възприема, обработва и предава) чрез кодиране и декодиране ( в случая езиков код). Тя е най- характерната проява на разума. .. Дали е така?

Не намираш ли нещо подобно и от характера на човека?

E, винаги съм се опасявала от тази "болест"- да не вземе човек да си повярва прекомерно.. ;)

Някои хора казват, че човека има душа и това е нещото, което го различава от животните. Други казват, че и животните имат душа. Трети казват, че човека има разум, а животните не притежават подобно качество. Защо се лутаме при опита си да определим, кои сме ния? Ако приемем, че ние сме създадени от Б-г, то първият извод, който бихме могли да направим за себе си, че можем да бъдем само съвършенни. Защо? Ако Б-г е всичко, което съществува и е съвършен, то за него няма невъзможно неща, освен едно нещо. Кое е то? Той не може да създава несъвършени неща. И така ако ние оценяваме себе си като несъвършени то не трябва да забравяме НИКОГА, че това е наша оценка и по всяка вероятност не е истинска. Следващия извод идва съвсем логично. Защо след, като сме създадени съвършени правим погрешни оценки за себе си? Веднага ми идва наум да кажа, какво толко е трудно да се оцени поведението ни особено на другия до мен? Защо аз винаги успявам да оправдая своите действия и да търся вината в другия? Защо се забравя факта, че Адам е един? Б-г е създал САМО ЕДИН ЧОВЕК...как стана така, че от това единство ние успяхме да създадем това огромно многообразие от адамовци ... Нима това е истина? Не ми се вярва...това, което ние усещаме е илюзията, която ние наричаме "нашия свят" и действително този свят създаваме ние хората и за това е илюзорен...истинският свят е недостъпен за нас нямаме сетиво за него. Това сетиво, кото ще ни позволи да осезаем Адам се нарича ДУША....имаме ли такова сетиво? Аз нямам и за това оценявам себе си като биологично създание, което ходи на два крака и говори.

Както винаги- затруднявам се да отговоря. Коментарът Ви е многопластов и засяга няколко аспекта, които са в диалектическо единство. Препратката към библейските типажи- също, защото религията и отражението и в света на човека неминуемо се вплитат в единство с философските идеи.
Не бих се заела да коментирам изказването Ви, защото имам усещането, че се разминаваме в някои основни позиции. Аз възприемам света през призмата на диалектическия материаализъм и нищо ,което не може да бъде обяснено, изследвано и проверено в действителност или чрез общосистемни хипотези, не съм в състояние да коментирам.
Все още психиката и съзнанието, като феномени на висшата нервна дейност , не са докрай изследвани и проучени. Съществуват различни теории. Но едно е сигурно- морал, етика, отношение към другия и околната действителност - са оценъчни категории и следствие от висшата нервна дейност, и когато говорим за психика и съзнание , не трябва да преплитаме структурообразуващите елементи и функции със следствие и резултат.
Отговор на въпроса "Кой ни е създал и защо" можем да дадем едва когато проучим обстойно що е съзнание.
Поздрав!