Възможно ли е лично безсмъртие  Аспекти на идеята Таню Колев, Ph.D.            От зората на своето  съществуване човечеството се стреми и се вълнува от идеята за безсмъртие. Всички известни митологии, религии, философски идеи засягат въпроса за ценността на човешкия живот, съхранението на разумността през времето за живот и след смъртта. Възникнал като еманация на природата в една малка и синя планета, сред безкрайния Космос, човекът не може да се примири с ограниченията на биологичното тяло. Носещ гигантския потенциал на ума си, той търси начини за осъществяване на експоненциалното си развитие. Планетата му е тясна, животът, осмислен като възпроизвеждане на вида, не го задоволява. Човекът има способността да мисли и осъзнава; да опознава, разбира и овладява; да твори и създава... Тези прекрасни възможностти са ограничени от физическият край на биологичния носител, а това е предпоставка за възникването на идеите за живот след смъртта, прераждането или примирението. Отношението към смъртта определя отношението към живота. Този въпрос стои в основата на скалата на потребностите и целеполага човешката дейност. Отговорът на този въпрос (различен при всеки ) задава параметрите на идеята за смисъл на живота.          Нашите цел и идея са да представим възможности за безкрайното развитие и съществуване. Ние поставяме човека в центъра на вниманието, защото, според нас, нищо не е толкова велико и неповторимо, колкото е човешкото съзнание с възможностите си да се развива и да сътворява. Стъпвайки на материалистични позиции, опирайки се на постиженията на науката в световен план, ние сме убедени, че безкрайното съществуване и развитие са възможни. Човешката психика (или разумното съзнание), като система от самоорганизираща се информация, може да бъде безсмъртна, ако се преодолеят ограниченията на биологичния носител.  Предоставянето на поредица от носители – по- устойчиви и по- адаптивни- ще осигури не само безсмъртие, но и възможности за живот в условия, различни от земните. Това, само по себе си, е отговор на смисъла на съществуването ни и гаранция за осъществяването на реалното призвание на мислещите същества.      Проблемът за безсмъртието на личността от гледна точка на материализма и науката ( кибернетика, нанотехнологии и т.н.) може да бъде разглеждан в два аспекта: създаване на изкуствен носител ( киборг) и реализиране на възможности за пренасяне на психика ( съзнание) в различни носители.      Основният въпрос, който се поставя тук, е: Възможно ли е, по принцип, със средствата на научното познание, по изкуствен път, хората да създадат живо, мислещо същество?     Основавайки се на постиженията на човешката мисъл, тази принципната възможност е реализуема, защото:

• Човекът, като реално съществуваща система, ограничена по сложност и възможности, на настоящия етап от развитието си, е познаваема и следователно- възпроизводима по изкуствен път. Нещо повече- ограничениете способности ( примерно -за преработка на информацията, за приспособяване към средата и  пр.) могат да бъдат имитирани до такава степен , че моделът да притежава  качества, сравними с оригинала, въпреки че в детайли начинът на функциониране е различен.

• От методологическа гледна точка признаването на принципната възможност за създаване по изкуствен път на живи и мислещи същества е плодотворно, тъй като такъв подход стимулира развитието на науката в аспект на търсене на идеи и открития, които да не са свързани само и единствено с консумирането и използването на планетарните ресурси и суровини, а с намирането на алтернативни на земните и адаптивни към условията на цялата Вселена носители със съответните им енергийни ресурси.
• Проблемът – създаване на системи с изкуствен интелект- е част от общия проблем „ Живо мислещо същество”. Като направление в науката изкуственият интелект се утвърди около 1970 г. На тази тема са публикувани стотици книги и статии. Постигнати са успехи както в теоретичното осмисляне на проблема- К. Гьодел, А. Тюринг, У. Мак-Каллок, У. Пийтс, Дж. Фон Нойман, А.Н. Колмогоров, У.Р. Ешби, П.К. Анохин и др., така и в постигането на практически резултати- В.М. Глушков, Н. Амосов, В.В. Чавчанидзе, Дж. Маккарти, Н.Нилсон и др.
• Най- яркото приложение на принципната възможност за създаване на изкуствен интелект е възникването на ново поколение роботи, т.н. интегрални роботи- кибернетични системи, които притежават висока степен на автономност и средства за непосредствено взаимодействие, ориентация  и приспособяване към средата.
• В познанието за функциите на човешкия мозък, висшата нервна дейност, бе извършен огромен скок. Появиха се теории с претенции за обяснение на мозъка като система, за единно обяснение на висшите психически функции и анализаторите.
• На базата на бионичния подход се разработиха нови, ефективни системи за съхранение и преработка на информацията.

       Държим да отбележим, че съществуват и противоположни мнения, отричащи принципната възможност за изкуствено създаване със средствата на науката на живи и мислещи същества. Тези мнения се изказват все по- рядко и се опровергават все по- често от постиженията на технологиите  днес. В този смисъл е и констатацията на акад. Анохин: „ Вече отдавна отшумяха споровете може ли да се създаде машина „ по- умна от самия човек”, ако бъдат приложени всички последни достижения на кибернетиката, биохимията и неврофизиологията. Учените отдавна постигнаха съгласие, че това е принципно възможно...” Човекът като система, а не човекът като биологичен консуматор и потребител, се  превръща в централен проблем на научното изследване – процес, при който е необходимо все по- силно да се съобразяват и синхронизират процесите на производство, управление и технологично развитие. Тази обща тенденция без съмнение ще доведе до опознаване на системата човек и следователно- до намиране на реални възможности за нейното оцеляване като система от инфорнация, която не само има способността дасъхранява безкрайно, но и да приема, преработва и самоорганизира в нови структури постъпващата информация в експоненциален темп на развитие.        Другият аспект на въпроса за безсмъртието на личността – физическо и реално, без мистика и религия – е възможността за създаване на поредица от носители и най- вече- възможността за пренасяне на психиката от един носител в друг.      Принципната възможност, обуславяща реализирането на този аспект, се съдържа в разбирането за психиката като система от информация. Фундаменталните изследвания в тази област се нуждаят от апарата на обща теория на системите, за да се определят елементите на съдействие и взаимодействие на системите: мозък- съзнание; човек- природа; система от информация- самоорганизация на информацията. Живият мислещ мозък, живото тяло, изпълняват необикновено сложна дейност, а всички предшестващи формално- логическото мислене форми и дейности на човешкото съзнание ( възприятие, интуиция, творческа дейност и пр. ) са недостатъчно изучени и описани в термините на процесите на преработка на информацията. Както посочва Дж. фон Нойман « езикът на мозъка не е езикът на матаматиката» и докато не се открие кода за преработка на информацията, е невъзможно да се открие решение на проблема мозък- съзнание.         Принципно нова, идеята за реално безсмъртие на личността поставя важни фолсофски въпроси. Тя поставя въпроса за моделиране на психиката и изграждане на теория на «Аз-а» от гледна точка на възможностите за непрестанно развитие.     Пред обществото се очертават перспективи за нови отношения, базирани на неограничено развитие и научните постижения, и ориентирани към човека като мислещо същество. Човекът - индивид се превръща в неантропоморфна система, която няма да бъде свързана и зависима от определена форма на съществуване и определена съвкупност на физичко-химични условия. Свободата на формата означава от своя страна рязко разширяване на зоните за съществуване. Формата на съществуване, носителят, ще се избира в зависимост от условията на различните ареали на различните части от Вселената. В този смисъл «Жизнената среда»  ще бъде както морската бездна, така и космоса  или недрата на «тъмната материя». Разширяването на вариантите за носители на психиката и възможността за безкрайно съществуване ще гарантират разширяване на способностите на индивида. Известно е, че потокът от информация към мозъка е ограничен от сетивата. Очите възприемат елекромагнитни вълни в определен честотен диапазон и са напълно слепи за радиовълните, ултравиолетовите лъчи, ренгеновите лъчи, космическите лъчения, неутронните потоци и пр., Очите на неантропоморфната система човек ще бъдат способни да въприемат целия спектър от лъчения, ще имат разделителна способност, която ще надвишава многократно разделителната способност на човешките очи сега. Аналогични промени ще претърпят всички сетива като инстументариум за получаване на информация. Свикнал със своите сравнително константни интелектуални възможности и ограниченото във времето съществуване, човекът ще придобие простор и възможност за неограничено развитие и усъвършенстване. Преминавайки от homo sapiens  към    homo aeternitatis ( човек вечен), човекът ще придобие възможност активно да влияе върху обема на оперативната си и постоянна памет, върху скоростта на мислене, върху емоционалната си настройка и богатство, интуицията и др. Каналите за комуникация между индивидите рязко ще се увеличат по брой и по качество на предаваната информация, което от своя страна гарантира разбиране и единомислие, основано на могъщ интелектуален потенциал. Ще се задейства положителна обратна връзка в интелектуалното развитие на личността, която ще доведе до трудно предсказуеми последствия, но със сигурност гарантиращи основополагащата му роля в развитието на Вселената.     http://92.247.127.182/sub/index.php?option=com_content&view=article&id=7&Itemid=13
 

В този смисъл , постигането на лично безсмъртие , освен съблазнителните облаги , които би ни предложило , също така би ни "консервирало" в развитието ни на морално и духовно ниво . Системата "човек" би спряла , именно в това си развитие .
На практика , един безсмъртен индивид ще бъде "осъден" да живее вечно в една ограничена среда , която наричаме Вселена .
Но , това ли е цялата Вселена ? Единствено материята и антиматерията ли съществуват ? Познаваме ли всички измерения и цялата измеряемост на реалността ? Тази реалност единствената възможна реалност ли е ? Доколко съществуваме само в "тук" и "сега" ? Това , което наблюдаваме цяло ли е или е само времено видимата за нас част от нещо много по-голямо и многоизмерно ?
Има още много въпроси , на които би трябвало да си отговорим , преди да приемем безсмъртието , защото може да се окаже , че приемайки тази възможност , ние всъщност се осъждаме на вечен затвор в тази Вселена и в това Време . Може би , неумирайки в този Свят , ние ще умрем за безкрайно множество от други Светове ?
Поздрави !

Не мисля, че постигането на лично безсмъртие би ни "консервирало" в развитието, напротив- дава възможност за безкрайно развитие. По- големите възможности както на носителя на психиката , така и на средата, ще предложат път за експоненциален растеж в морален и интелектуален аспект.
Но си прав - интересни са въпросите: " Но , това ли е цялата Вселена ? Единствено материята и антиматерията ли съществуват ? Познаваме ли всички измерения и цялата измеряемост на реалността ? Тази реалност единствената възможна реалност ли е ? ". Човешкият живот е недостатъчен, за да изследва Вселената и да им отговори, затова трябва да прекрачим прага на тази планета и да се превърнем в равностойни на вселенското...а дали тя- Вселената - е единствена? -Колко интересно ! Поздрав!

Сега ще се въздържа от коментари, макар че тука са споменати ключови имена на философи и са изпуснати също толкова значими други имена...
Но - така или иначе - философското самопознание на човека не може да се редуцира до едно или друго технологично реализиране на над-индивидуалния човек
Независимо от купищата некадърни преводачи из ефира, продължавам да настоявам за разграничаване на понятията "реалност" и "действителност".
Имаме си материята и енергията, времето и пространството - с всичките им посоки, не само с елементарния плюс и минус.
Но ние сме склонни да опростяваме нещата чрез модели, схеми и системи.
Защото конкретното съзнание не може във всеки един момент от съществуването си да се самоанализира като тъждествено на космоса... макар че много по лесно приема своето SUM
В конкретиката на съществуването ни безсмъртието ни тежи...

Вечен живот няма.Природата е програмирала всичко,колко да живеем.И всичко става на прах след това. А с тия зверства,които вършат много от хората(като инцидента в Ютьоя,Норвегия изглежда,че такъв вечен живот няма да е полезен.За съжаление,щото има стойностни хора с огромен научен и технически принос за всички нас.Дори само един Едисон да споменем и хиляди други. Обаче идеологията на слободията и беззаконието в днешно време е свръхпопулярна и набира скорост още и още. Медиите се използват за отвратителни манипулации на съзнанието и злоупотреби. Хората изкуствено побесняват и полудяват. И просто щом нещата вървят по тоя лош вариант,по-добре и слава боги,че едни ден ще умрем.Завинаги.На милиметър не сме се отдалечили от животните.Дори природата едва ли би търпяла безкрайно човешките зверства.
Ако един ден генетично самопроменим характера човешки,да на идеята. Но иначе не трябва да носим нещастия във вселената и далечния космос.

Ще се радвам, ако продължиш темата във философски аспект... ще е интересно и полезно. Поздрави!

Ако променим физиологията, ще се промени психиката. Ако на човека му се дадат възможности, свобода за развитие, и т.н.... негативните страни на съвремието и на човека ще изчезнат, защото той ще има избор... Относно вечния живот- да на планетата няма, но ние не сме само тела, ние сме преди всичко психика, а тя е нещо съвсем различно от физиологичния си носител. ( дълго е за обяснение)
Надявам се във Вселената да носим само най- доброто от човешкото в нас- жаждата за познание, творчеството, добротата и дълбоко скрития стремеж към сътворение...

Поразрови се из нета за медузата Тurritopsis nutricula.
Това животно е типичен пример за безсмъртие. Разбира се не може да умре от старост но пък може от много други неща. Както сме тръгнали да замърсяваме планетата може да унищожим дори и този бесмъртен организъм.

В тази посока на мислене е и книгата " Странната наука за безсмъртието" от Джонатан Уийнър ( носител на "Пулицър" за нехудожествена литература) ...

Твърде висока летва за съвременните обществени отношения. Това би променило коренно света, но се иска наистина човечеството да е много, много подготвено. На първо място с ресурсите. Второто, а за мен, не по-малко важно е моралното ниво. Безсмъртието ще е напълно излишно, ако няма развитие. Какво? Такова, каквото ни е малко трудно, затворени в неизбежната старост, да прозрем. А и как ли биха се чувствали съвременните художници, ако Леонардо Да Винчи беше жив, съвременните поети, ако Шарл Бодлер беше жив? И по-пълноценни ли щяха да бъдат изпълнилите вече своята мисия, гении или напротив, щяха да деградират и да създават само ограничения? И се отнася до всяка област.

Интересни въпроси поставяш ,cefulesteven. И аз си ги задавам. Но бъдещето не може да бъде видяно. Можем само да предполагаме, да моделираме, да мечтаем... В едно съм сигурна -ако човекът не мечтаеше, светът не би бил толкова богат и развит в технологическо отношение...Поздрав!

Интересна идея, но за съжаление неосъществима.
Да погледнем от философската и логическата страни на идеята.
Първо, няма безсмъртие в материалния свят. Ако приемем за изходна точка твърдението, че материята е вечна, т.е. безсмъртна, няма как да обясним произхода на Вселената. Ако не можем да обясним нейния произход, няма как да приемем, че Вселената се развива,еволюира. Защото е очевидно, че всяка еволюция започва от точка НУЛА. Следователно, материята не е вечна, безсмъртна ( Да не забравяме Теорията на Големия Взрив!) Оттук следва още, че "безсмъртието" на материята изключва вякакво развитие . С други думи, безсмъртието на материята би означавало смърт на еволюцията.

Второ. Да допуснем, че по някакъв супер технологичен метод и със супер модерна апаратура, човек е способен да транслира собственото си съзнание, което идентифицира неговата личност, в някакъв хипотетичен МАТЕРИАЛЕН ЖИВ носител (приемаме, че това е друго ЖИВО човешко тяло). Ще стане ли "безсмъртен" човекът? Моят отговор е отрицателен. Защото изкуственото "прераждане" - а транслацията на съзнанието е точно това, в живо човешко тяло-личност, би имало за резултат не безсмъртие на човека и експоненциално умствено развитие, а превръщането му в шизофреник. Това вече не е еволюция, а деградация на личността. За какво "безсмъртие" на личността говорим?
Поздрав!

Уважавам Вашето мнение и ще се опитам да обясня, защото виждам, че са явни разминаванията на възгледите ни.
Материя е възможно най-общото философско понятие и на него могат да се дадат две определения – гносеологическо и онтологическо.
Гносеологическото определение на категорията „материя”е спрямо съзнанието и единственото” свойство” на материята е да е вън от съзнанието, т.е. да е обективна реалност.
Онтологическото определение на категорията „материя” е: материята е движение.
Когато определяме категорията „движение”,т.е. да изградим онтологическа теория и да създадем система от категории, първите такива понятия са: изменение и запазване.
Движението е противоречиво единство между изменение и запазване, като двата полюса изменението и запазването са равноправни, взаимно се отричат и предполагат.
Много дълго време във философията се е срещала грешката да се абсолютизира единия полюс.
Материята,т.е. движението се проявява еднакво, в една и съща степен като изменение и като запазване.
Огромните изменения, които наблюдаваме на всички нива в света неизбежно подсещат, че има също така свръхзапазване.
Формите на свръхзапазване са различни.
Примери за свръхзапазване са елементарните частици от типа на електрона, протона, неутрона и пр., които възникват малко след големия взрив и от тогава изграждат неизменно света. Един от впечатляващите примери на свръхзапазване е черната дупка, която има „време на живот” вероятно по дълго от физическата Вселена.
Оказва се, че не само физическите системи реализират свръхзапазване.
Кибернетичните системи реализират специфичен тип запазване – самозапазване, което става на базата на управление и информация.
Живота, живите системи са типичен случай самозапазването при тях се осъществява не на базата на минимизация на енергията ( както е при физическите, химическите и пр. неживи системи), а на базата на информация. Всички процеси в живата клетка протичат инструктирано и инструкциите са запаметени в ДНК.
Оказва се, че информацията в гените, а в по-късните и по-развитите форми на живот в нервната система и в човешкото общество не съществува като сбор от елементарни единици, а като система. Система това не просто взаимодействащи елементи, а взаимоСЪдействуващи си елементи за постигане на определен резултат.
От всички резултати най-важният се оказва оцеляването.
Така че възникват специфични системи, които се наричат системи от информация ( инфи). Оказва се също така, че системите от информация притежават изразена и надхвърляща многократно способност за самозапазване в сравнение с веществено/или полеви/ материални системи, защото те съществуват не в структурата, а в хиперструктурата на системите и имат кодов характер.
Това им позволява да се прекодират и да мигрират от един в друг непосредствен носител, аналогично на това при пренасяне на една и съща информация от различни сигнали.
Системата от генетична информация реализира такова самозапазване от възникване на живота до днес и това самозапазване съвсем основателно може да бъде наречено свръхзапазване. Системата от генетична информация реализира процес на оцеляване и развитие в поредица от организми, поколение след поколение, като постига усъвършенстване на самозапазването, което наричаме еволюция.
Но еволюцията води до възникване на психика, а при човека до психика, която притежава съзнание. Човешката психика е също система от информация!
Въпросът е, може ли системата от информация, която е отговорна за човешката психика със съзнанието и самосъзнанието да извърши същия процес?!
Идеята на кибернетичния вариант за лично безсмъртие е, че може,т.е. възможна е технологична процедура, при която индивидуалната неврофизиологична памет може да се реплицира и човешката психика да „мигрира” или „да се пресели” в нов мозък и нервна система и да управлява ново тяло.
Разбира се това не е безсмъртие, разбирано като абсолют, а като процес.
Възниква следващия въпрос – до къде може да се развие този процес?!
Ако направим следната важна хипотеза: може да бъде създаден изкуствен мозък, изкуствена нервна система и изкуствено тяло на друга субстратна основа, различна от биологичната, но по отношение на качествата отнасящи се до информацията по-добри от това, което предоставя биологичния организъм, тогава този процес може да се развие неограничено и да се разрастне неограничено.
В такава форма времето на човека става съизмеримо с времето на физическата Вселена, нещо повече инфът на човешкото съзнание може да продължи да съществува и да се развива в просранство-време с нови качества и така да проникне в МегаВселената, където нашето физическо просранство-време и нашата физическа Вселена е само едно мехурче, възникнало след големия взрив.
Що се отнася до шизофренията, това е просто едно недуразумение.
Ако такава процедура се осъществи между два живи мозъка, те трябва да бъдат подходящо подбрани. Единият да бъде на възрасен индивид, който е в разцвета или края на живота си, а другият да бъде на току що родено бебе, в чийто глава още не е възникнала спонтанно човешка психика. ( Психика има, но все още тя не е човешка. Ако в този период животни отгледат малко дете и то изпусне необходимото време за социализация, то никога повече не може да стане човек, както показват наблюденията върху такива деца.)
Технологията изисква специфичен контакт между мозъка на възрастния индивид и мозъка на бебето в продължение на достатъчно време, така че паметовите следи от мозъка на възрастния индивид да се „реплицират” (процесът е такъв че може да сравни с репликация) върху мозъка на бебето.
Заедно с това контактът позволява съзнанието на възрастния индивид да усвои сетивата на бебето и да прогледне през неговите очи, да чуе през неговите уши и т.н.
Ако този контакт продължи достатъчно дълго и се приложат някои допълнителни процедури личността на възрастния индивид се преселва (мигрира) в мозъка на бебето, което означава че принципно живота на тази личност се удължава двойно, въпреки че организмът на възрастния индивид може да бъде унищожен по някаква причина.
Процедурата може да се приложи многократно, но краен брой пъти и по този начин да се постигне практическо безсмъртие дори и на биологична основа.
Замисълът, обаче, е съвсем друг – изкуствен организъм с изкуствена нервна система и изкуствен мозък, на друга небиологична субстратна основа, които надвишават биологичните по функционални показатели няколко порядъка. Тогава отговорността за конструирането и следващото развитие на изкуствения организъм е изцяло на личността и общественото съзнание. Така че личността, аналогично на инфа на генетичната информация може да осъществи свръхзапазване.
Това свръхзапазване, обаче, по величина, надхвърля всяка конкуренция и се превръща във фактор, който се издига дори над най-значимите космически фактори в нашата физическа Вселена.

Благодаря за аргументираната позиция по темата!

Бихме могли да го разглеждаме човека като съвкупност от молекули свързани по определена програма с цел реализиране на определена задача. Веднага възниква въпроса, кой създаде тази програма и с каква цел. Някои "учени" твърдят, че "природта" е свършила тази работа. Но какво е това природа. Нима думата природа може да бъде сама по себеси действаща, нима тя не е понятие, с което ние хората изразяваме таза съвкупност от предмети с която сме "установили" че сме обкръжени. Говорите за отговорности пред бъдещите поколения, но нима сме сигурни, че такива ще има? Дори и да има кой може да бъде сигурен, как те ще оценят това, което им оставяме в наследство и доколко това наследство ще им бъде от полза? Въпросите са много и ние нямаме отговори на тях, ако искаме да бъдем коректни поне пред нашето поколение. Явно е едно, че ние се усещаме, като нещо повече от една съвкупност от молекули, но ние не познаваме своята същност, а работим само с догатки. Има и други представи за човека, но те не биха се възприели, като аргумент в евентуален диалог. Домакинята на форума е особено чувствителна на тема материализъм. И така от гледна точка на прослувутия материализъм всичко изглежда на 6. Технологиите ще решат всички проблеми на човечеството, защото те говорят за един осезаем свят и целта на нашия живот е да го променим...но защо не е ясно. Няма кой да даде отговор...Ако пак се сетим за философията там нещата са още по трагични...можеш да докажеш всяка теза...И за това дръжим се за материализма здраво и приемаме, че човека е една съвкупност от молекули...А щом е така няма никакъв проблем човека да се размножава и въстановява по наше желание...Епохално откритие на технологичния ни свят...и безкрайно и щастливо бъдеще на тези молекули...Всичко е ясно... И пак за материята - тя понятие ли е или събстанция...

е доста елементарно съждение. Препраща ме чак в при древногръцките философи.
Като следствие от Хераклито- Парменидовата антиномия във фолософията за света възниква идеята за наличието на малки частици- вечни, неделими, еднородни и непроменяеми, които изграждат света чрез взаимодействието си. Атомистите отричали божествената намеса в сътворението на всичко, твърдейки, че светът е изцяло създаден от физическо взаимодействие на тела и частици. Аристотел в своя трактат „За душата“ обяснява чрез динамиката на атомите процесите на възприятие, памет, мисъл, сънища. И все пак материалистичният възглед е основателен, даже и заради причината, че светът е познаваем. Материя е всичко обективно съществуващо. Несериозно е се твърди, че съществуващото е това, което можем да сведем до молекулни или атомни взаимодействия, особено когато днес науката е стигнала до изследването на най- ниските нива елементарни частици и открива тяхното проявление не само като частици , но и като вълни...и т.н. Как да си обясним тогава психичното и съзнателното - това, което ни кара да си задаваме въпросите "кой създаде тази програма и с каква цел. Някои "учени" твърдят, че "природта" е свършила тази работа. Но какво е това природа" :-) Дали човекът е само материя или е наматериална събстанция ( или идея) ? Как е възможно подобно съвършенство- човекът- без намесата на божественото? Аз имам отговор и той се основава на системологията, но за да се обоснова, ще трябва да изложа надълго и нашироко идеите на Анохин, Кремянский, Дубровски, Веккер ( а това е невъзможно да стане в коментар). Върху въпросите за материалната или идеална природа на психиката от векове се работи. Оформили са се различни школи. Като есенция от многовековните търсения и изследвания в тази посока изпъкват основните проблеми -психофизичния и психофизиологичния; и се оформят два концепта- теоретичен и физикалистки.

За преодоляване на дихотомията между неврофизиологията и психологията проф. Боряна Пирьова дава следните примери:
-Състояния на силен стрес със силно повишено ниво на глюкокортикоиди в кръвта водят до функционално и структурно увреждане на хипокампа. "Във връзка с това американският психоаналитик Сидни Пулвер в своя статия, в която изтъква по принцип неприложимост на невронауките за клиничната практика, признава как постижения в невронауките са променили някои негови виждания за работата му като психоаналитик. По въпроса за емоциогенната амнезия той пише: “оказва се, че някои травмиращи спомени, които аз в психотерапията съм търсил, въобще не съществуват” (Sydney Pulver, 2003).”

-За пациенти с разцепен мозък (прерязано мазолесто тяло, което свързва двете хемисфери), Roger Sperry (Нобелов лауреат 1981) установява, че постъпващата информация се преработва имплицитно и самостоятелно от двете полукълба.

-При пациенти с лезии в различни части на мозъка се установява, че експлицитната памет кодира съзнателната автобиографична информация и фактически познания.

-При хипокампален дефицит на фиксационна памет и пълна невъзможност да разпознава лица и хора (Damasio, 1999) след определен перид на повторение(обучение) на представяни образи, се установява, че пациентът ги разпознава по определени характеристики.


Ясно е, че ако дори на десети от процента променим химизма на носителя – висшата нервна система, радикално ще се промени и системата съзнание, особено в частта ú Аз- концепция, а оттам и цялостната картина за света. Зависи ли психичното от физичното? - Ясно е , че зависи. Може ли психиката ( съзнанието) да променя носителя и да го моделира към състояние, необходимо за оцеляване? - Разбира се, нима медицината се занимава с нещо друго? ( А тя, доколкото ми е известно, не е продукт на свръхразум или сила)

Психическите функции, благодарение на които човекът възприема, мисли и запомня, създава и разрушава, изменя и моделира околната действителност, го отличават от останалите биологични видове и го превръщат в осносвоположник на собственосто си развитие и гарант за собственото си оцеляване.

Дали е чувала за проф. Марк Бенза и изследването, което докладва на конгрес по патология на мозъка в Канада преди години. Този човек създаде екип и направи небивал опит с група от 10 000 доброволци и установи, че 3 % от изследваните хора нямат физически мозъци, но това не им е пречело да имат интелект по висок от тези, които са имали физически оформен мозък. Докладчика смята, че функциите на мозъка при 3-те % от хората без физически мозък са се е изпълнявали от течност открита на мястото на физическия мозък. Въпросните хора не са знаели и сега не знаят, че живеят без физически мозъци. Експеримента е реализиран с компютърен томограф. И така класическата представа за мозъка е развенчана. Срина се фундамента на който се изграждаше нашата представа за това, как работи мозъка. Започна се научен спор между специалистите по патология на мозъка, но както почна така и спря. Нямам никаква представа защо. Никой обаче не оспори самия експеримент и методологията, която е била използвана.

Няма елементарни съждения има само повод за изказване на подони съждения...Да се твърди, че философията има свой предмет на изследван, като се прави разходка в древноста, когато се раждат първите опити на човека да систематизира своите наблюдения и усещания е неудачен опит да се аргументирате, като използвате Аристотел, който дефинира представата си за душата. Нека бъдем справедливи към този пионер и да му отдадем дължимото. Днес никой, който се интересува от тази проблематика не се позовава на "изследванията" на този гигант на мисълта от древността. Човека не е бил специалист в тази област, но е имал огромно желание да "открие" какво е това душата. Уви той си е философ. Ако се опитате може да надникнете и при Хегел в книгата му "Феноменология на Духа". Книгата е трудна за четене и най-вече за разбиране. Тя е доказателство, че дори и да си изключителен гений и да имаш огромни познания за света това не е достатъчно за да кажеш, че си разкрил явлението Дух.

OK. Аз няма да продължа тази дискусия. Виждам, че няма смисъл. Поздрав и пожелания за спорно четене и творчески прозрения!

Много добър пост. Бих отговорила кратко: Човек има възможности, но в същото време той самият не се възползва нито от тях, нито от познанието, що касае науката, и сам оставя съзнанието му да бъде пренасочено в нещо, което по принцип едва ли му върши някаква работа. Мисълта е средството, което подтиква разума към адекватни, а не своеволни действия или поне така го разбирам. Докато мисълта е подтисната, тя не можа да възпроизвежда нещо велико. Съзнанието се отдалечава от познанието и остава една много безмислена перспектива. Всъщност оставам с извода, че когато човек спре да мисли, той се поддава на внушения, а това е гибелно. Единомислие е невъзможна перспектива при хомо сапиенса.

Така е. Мисленето, Аз-ът и средата ( дейността и въздействието върху и от средата) са определящите характеристики на съзнанието.
Осъзнаването – най-важният елемент на защитата от външни вмешателства. „ По продължение на целия живот....индивидът активно участва в създаването на своето собствено съзнание, в построяването на своя Аз и- в по- широк пан- свой собствен реален свят.” (Хосе Делгадо)

Ако авторът на постинга би допуснала още коментари по тази изключително интересна тема, с Вас Сатик бихме могли да дискутираме надълго и нашироко. Опасявам се обаче, че Кривошапкова ще възрази. Затова ще изложа накратко доколкото е възможно моите принципни възражения и несъгласието ми с някои идеи на онтологичната основа на "свръхзапазването на съзнанието". Веднага казвам, че личното ми мнение не го смятам за окончателно и не го натрапвам.Бих се съгласил и с противоположно на моето мнение, стига да е подкрепено със силни необорими аргументи.
1. Съгласен съм, че съществуването на материята е нейната същност. Но главната причина за движението(изменението) й не е стремеж към самозапазване на материалните обекти, или по-точно системи, а стремежът към достигане на равновесно състояние, при което силите, пораждащи движение/изменение са уравновесени от силите, съпротивляващи се на това изменение.
2. Онтологията е наука за битието(съществуването на материята) в най-общ смисъл. Ако е така, какъв е смисъла движението и самозапазването да се изследват и анализират извън материята, същността на която е съществуването?
Диалектическата противоречивост на движещите и съпротивителни сили е същата, каквато е изменението и неговото отрицание - самозапазването, независимо в каква система е. Онтологията и нейните категории движение и самозапазване са си чиста 100% материалистическа диалектика, дори по отношение на съзнанието (за разлика от "идеята" на Хегел!) Честно да си кажа, Сатик, не виждам какъв е нейния принос в познанието. Така мисля. Може, разбира се, да не съм прав, но ще съм ти благодарен, ако ми посочиш защо.
3. Да, информацията е неунищожима и съзнанието е неунищожимо. От тука обаче не следва, че съзнанието може по изкуствен път да се пренася в друго тяло. За да стане това е необходима да познаваме кода на неговата информация. Този код е невъзможно да се открие и разчете, защото не е известно какво представлява и къде се намира носителя на информацията. А за да намерим носителя, трябва да познаваме кода на информацията, т.е. сблъскваме се с един затворен кръг , в който не знаем къде е началото и къде края. Генетичният код на ДНК беше разчетен защото знаехме че носителят е ДНК и се намира във всяка клетка.