Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.01.2012 19:03 - КРИЗИС НА ПЛАНЕТАРНИЯ ЦИКЪЛ НА УНИВЕРСАЛНАТА ИСТОРИЯ
Автор: krivoshapkova Категория: Технологии   
Прочетен: 1746 Коментари: 1 Гласове:
10



КРИЗИС НА ПЛАНЕТАРНИЯ ЦИКЪЛ НА УНИВЕРСАЛНАТА ИСТОРИЯ А. Д. Панов НИИЯФ МГУ, г. Москва Превод от руски Т.Колев Анотация: Планетарната Универсална история, включваща историята на биосферата и на цивилизацията, представлява последователност от исторически епохи и разделящи ги революции. Революциите образуват сходяща последователност от точки, обладаваща свойството автомоделност. Показано е че очакваната граница на тази последователност е сингулярност – която ще настъпи приблизително през 2020г. Планетарният цикъл от Универсалната история, който продължава вече 4 милиарда години и се характеризира с ефект на ускорение на историческото време, завършва пред очите ни и еволюцията трябва да протече по съвършено друг път. Въведение. Малко са тези в които възниква съмнение, че съвременната земна цивилизация се намира на прага на най-тежкия системен кризис./1/ Системният кризис се характеризира с взривообразен – експоненциален или даже хиперболичен растеж на такива адитивни параметри на цивилизацията, като населението, производство на енергия и потребление на невъзстановими материални ресурси. Тъй като характерното време за удвояване на процесите на растеж представлява три-четири десетки години, а по някои показатели и по-малко, то много скоро развитието с такъв темп неминуемо ще се сблъска с проблема за изчерпване на ресурсите. Това се съпровожда също с извънредно усилване на антропогенния натиск върху окръжаващата среда и учестяването на екологичните катастрофи с техногенен произход. Нараства вероятността за използване от терористически организации и от терористи – единаци такива средства за масово унищожение като бактериологическо, химическо и даже ядренно оръжие. Интуитивно е ясно, че ако на земната цивилизация и е отсъдено да преодолее приближаващия се кризис, то това ще бъде цивилизация, която качествено се отличава от съвремената. В тази статия ние ще се опитаме да покажем, че преодоляването на системния кризис означава излизане не само на историята на човешката цивилизация, но и възможно на цялата четиримилиардна планетарна еволюция на съвършенно нова еволюционна траектория. По точно, ще бъде показано, че старата еволюционна траектория трябва да завърши в най-близко бъдеще, при това това твърдение има прост математически смисъл. Освен това, анализът на характера на съвременния системен кризис на цивилизацията неочаквано се оказва свързан с проблема за произхода на живота на Земята и води до поставянето на ред нетривиални въпроси. В статията съществено се използва системата от понятия, принадлежаща на модела на еволюция на цивилизацията, обоснован от А.П. Назаретяном в неговата книга /2/. На тази система от представи ние ще се позоваваме като на синергитичен модел на историята. Да фиксираме основните моменти на тази концепция. Човешката цивилизация се развива като единна система. Развитието, въпреки че има векторен характер, т.е. се характеризира със закономерни изменения на такива параметри, като ниво на технологиите, величината на населението и пр. не е гладко. Историята на цивилизацията представлява последователност от сменящи се една друга качествено различни фази или степени на развитие на обществото. Вътрешността на всяка такава фаза представлява, първо, екстензивен растеж по някакакъв параметър ( население, потребление на ресурси ),и, второ, натрупване на потенциал от вътрешно разнообразие в повече. Под вътрешно разнообразие в повече се разбира форма на дейност или организационни структури, които се намират на периферията на цивилизацията и които не играят съществена системообразуваща роля на определения етап от развитието. Екстензивният растеж на цивилизацията приближава еволюционен кризис, когато резервите на екстензивния растеж при даденото ниво на технологии се изчерпва.Дейността на цивилизацията така променя средата на живот, че поставя под въпрос устойчивостта на цивилизацията. В това се състои и същността на ендогенно-екзогенния механизъм на кризиса. Към кризис може да води също така изпреварващото развитие на технологиите в сравнение с нивото на културните регулатори на обществото. Кризис може да предизвика и съчетаването на двата фактора. На предизвикателството на еволюционния кризис цивилизацията отговаря с разпад на подсистемите, които са неспособни да дадат адекватен отговор на кризиса и преход на по-високо ниво на еволюция на подсистемите, които са способни на адекватен отговор. Преходът на по-високо ниво означава революция в развитието на цивилизацията. В този преход съществена роля играе вътрешното разнообразие в повече, натрупано в хода на предидущата фаза на безкризисно развитие. Някой форми на дейност, които не са играли съществена роля в живота на цивилизацията, стават системообразуващи фактори. От гледна точка на синергетиката и термодинамиката, при порехода на по-висока степен на еволюция обществото се оказва в състояние, което е по-далече от равновесие, околкото е било по-рано. За поддържане на такова „устойчиво неравновесие” цивилизацията трябва да изработи съответстващи компенсиращи механизми, сред които най-важни се оказват усъвършенстването на културните регулатори, които противостоят на разрушителните сили на новите технологии. Тези подсистеми на цивилизацията, които не са способни да отговорят на кризиса като изработят адекватни културни регулатори, отпадат от еволюцията, а оцелелите подсистеми притежават по-съвършенни културни регулатори. В това се състои и хипотезата за техно-хуманитарния баланс, който се потвърждава на обширен исторически материал. /2/ Характерен пример на цивилизационен кризис с последвала революция е неолитната революция / 2 ,стр.113/. В края на горния палеолит развитието на ловните технологии е довело до изтребване на цели популации и цели видове животни, което е подронило хранителните ресурси на палеолитното общество и е довело до ужесточена междуплеменна конкуренция. Тези два фактора са намалили населението няколко пъти. Отговорът на този кризис е бил преходът от присвояването ( лов и търсене), към производство (земеделие и скотоводство) и замяната на геноцида с зачатъчните форми на колективната експлоатация и своеобразната форма на симбиоза между племената на земеделци и войни. Ролята на вътрешно разнообразие в повече изиграват зачатъчните форми на земеделие ( за ритуални цели) и вероятно общението с домашни любимци. Представите, близки до синергитическите модели на историята, са приложими не само към история на цивилизацията, но и към другите еволюционни процеси – към Универсалната история, включваща история на цивилизацията като съставна част. Пример за досоциален еволюционен кризис и революция е „кислородната катастрофа” преди около 1,5 милиарда години./3/ Цианобактериите са обогатили първоначално възстановителната атмосфера на Земята с кислород, който е бил силна отрова за анайробните прокариоти. Анайробните организми са започнали да измират, което се вижда в частност от рязкото забавяне на процеса на натрупване на енергийните изкопаеми в този период. Сменят ги айробните форми на живот, които са представени предимно от еукариотите/4/, което е придало мощен импулс на живота на Земята. При това, еукариотите очевидно са възникнали много преди настъпването на кислородната катастрофа, но са съществували на периферията на биосферата във вид на разнообразие в повече, и само след обогатяване на атмосферата на кислород стават лидери в еволюцията. .
 
  продължението четете в
http://92.247.127.182/sub/index.php?option=com_content&view=article&id=21&Itemid=20




Гласувай:
10



Следващ постинг
Предишен постинг

1. christ - Кризис?
28.01.2012 23:52
Материалът е интересен. Малко ме смущават някои похвати. Всичко се представя като факти, а не като резултат от анализ. Прокарва се песимизъм за бъдещето. Нещо не съм чувал за неолитна революция, каквато се споменава, както и за кислородна катастрофа. Възможно е А. Д. Панов да е търсил по-изразителна сила на внушението. Като цяло мисля, че дори да се докаже цикличност в изторията на човешката цивилизация, колкото и прецизно да го направим, едва ли бихме могли толкова категорично да твърдим, че следващият цикъл започва през 2020 г. Човечеството се подчинява на обществени, а не на математически закони. В случая трябва да се анализират тенденции, а не да се обработва статистически материал. А сега ми предстои да прочета втората част...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: krivoshapkova
Категория: Технологии
Прочетен: 406206
Постинги: 115
Коментари: 458
Гласове: 8170