До Браила и обратно. Може да се напише цял пътепис, но тук ще стане дума само за обратния път.
Пътуваме през нощта с влак. От гарата в Букурещ криво-ляво на някакъв английски ни обясняват, че  ако искаме запазени места за спалния вагон на международния влак , трябва да си ги купим в самия спален вагон- руския / ???!!! /
Така да е. Влизаме във вагона. Обясняваме ситуацията на шафнерите- две изрусени бабушки. Те кимат утвърдително, тичат до началник влака / румънец/ и пристигат с необходимата информация- 30 евро за тримата. ОК. Влизаме. Настаняваме се . Идват лелките: по 30 евро на човек. Ха сега де! Може пък да има промяна на цените. Плащаме. Вземат билетите за справка. Пием по един руски чай. Хубавиците се връщат с билетите. Питам за документ за запазените места. Отговарят, че не могат да издадат такъв. Ама могат да вземат по 30 евро на човек, така ли?! - поглеждам ги с най-злорадата си усмивка. Споглеждат се.-Ама не можели. Тогава ние се отказваме от спалния вагон. Тичат пак до началник влака. Той идва ядосан и връща част от парите ,които вече е взел като рушвет. Руснаци и румънци вкиснато ни връщат парите и билетите. Местим се в първа класа, но дали ще се спи? Идва редовият кондуктор и малко гузно , на румъно- български се извинява- руснаците били големите бандити , а те румънците- по- малките. 
След няколко минути сепнато осъзнавам - това вече съм го преживявала, но е отдавна забравено. Социализъм!  И си спомням как преди 1989- та за да ти намерят маса в ресторанта- даваш; за да се настаниш в хотела- даваш; за да получиш запазено място във влака , въпреки билета със запазено място ,които имаш - пак даваш; за да успееш да купиш качествена стока от който и да е магазин- даваш; за да.....даваш; за да ......даваш. Доброто старо време! Но съм го забравила. Човек лесно свиква с хубавото и нормалното. И забравя.
Ако и вие забравяте или сте от тези, които изпитват  носталгия по преди 89-та, идете до съседите. Руският чай е  полезен.
 

Но днес малко могат да платят цената. И пак има само за единици.:(
та проблемът е в системата...която хич не е забравена, да ти кажа!:)

Ходихме до делтата на Дунава и на връщане се отбихме в Браила, от носталгия по хъшовете навярно.
Само дето не ми стана ясно за какво ви е бил нужен спален вагон след като от Букурещ до Браила са 200 км.?
Ние пътувахме с автобус, не сме имали такива емоции.

Може би ни беше нужен спалния вагон точно , за да изпитаме тези емоции, а и не пътувахме от Браила до Букурещ, от Браила до София:)) А носталгията по хъшовете- посетихме мястото където е бил и е списвал вестниците си Ботев. Сега там има паметна плоча в малка градинка. Благодарение на един румънец, който със собствени средства е направил всичко това, паметта на българите е съхранена. Съжалявам , че не научихме името му. В двора на българската църква също има памента плоча- там през 1869 българските емигранти поставят основите на БАН. Мисля си- хъшове ли ни трябват , за да оцелее БАН в 21 век?

Пази боже да забравим, tit.
Опасно е забравянето!
Поздрав!

До Белград и обратно дали щеше да е различно? Все пак сме на Балканите. А Балканите все още не са толкова близо до Европа. Освен по географски принцип...