Блогът на krivoshapkova :: Биологичните корени на антропологическата криза.

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

02.12.2012 20:36 - Биологичните корени на антропологическата криза.

Автор: krivoshapkova Категория: Технологии

Прочетен: 1250 Коментари: 0 Гласове:

http://92.247.127.182/sub/index.php?option=com_content&view=article&id=32:2012-12-02-11-25-14&catid=8:2011-07-08-09-56-36&Itemid=12

Биологичните корени на антропологическата криза. Коя е следващата?
                                                                                           Д.И.Дубровски
Непрекъснатото задълбочаване на глобалните проблеми на нашата цивилизация ясно показва това, което се нарича антропологически криза: загуба на истинския смисъл на живота и дейността на човека, увеличение на абсурдите в личния и обществения живот. Ключов елемент от глобалните въпроси застъпва екологичният проблем. Човешката дейност в нарастващ темп унищожава екосистемата на Земята, а заедно с нея и физическите условия за съществуване. Този процес става необратим. Ето някои добре известни факти. От 1970 г.,видовете на живите същества на Земята са с 35% по-малко. За 9 месеца човечеството изразходва такава част от ресурсите на Земята, които тя произвежда за една година, включително водата и въздуха. Добавете към това ужасяващото замърсяване на нашата планета, изменението на климата, озоновите дупки, и много други ефекти,които са следствия от неудържимото консуматорство.
    Човечеството стабилно се движи към гибел. То знае това, но не може да спре саморазрушителните си действия. Това е може би най-забележителната проява на абсурда, екзистенциалната безизходица, в която човечеството само попада. Изненадващо е обаче, че наред с разбирането не се регистрират никакви драстични действия, които могат да променят нещо. Разговорите за предстоящата катастрофа станаха обичайни или са заглушени от ежедневието на потребителството и политическата суета, от надпреварата за печалби, за по-голямо удобство и удоволствие у едни или от грижата за насъщния у други. Вместо решителни действия – жалката им имитация от страна на властта, която се зове интелектуален елит, има власт , но обладава огромни пасивност, скептицизъм, отчаяние или алчност. Упадъкът на духа поражда упадък на волята.
    Точно както човек изкусно измества от съзнанието си страха от очакваната смърт, така и човечеството изкусно измества на заден план страха от навдигащата се гибел, отставяйки се във власта на лъжливите надежди и символи на вярата, усъвършенствайки по този начин способността си за самозаблуда. Създава се впечатлението , че именно в самозаблудата хората постигнат творчески висоти - така умело и убедително те могат да "обясняват" и обосноват своите намерения и действия. Това се дължи на големия дефицит на самопознанието. В днешното така наречено "общество на знанието" човек "знае и познава всичко, но не и себе си."
  Въпреки това, елементарният анализ може да покаже, че целите и методите за външна дейност до голяма степен зависят от нивото на самопознанието, от знанията на човека за собствените му възможности, реалните потребности, творческия потенциал и перспективи. Поддържането на илюзорни, "удобни" представи за себе си и другите, грижата се за себе си, са средство за оправдание и обосноваване на факта, че се движим в порочен кръг. Нима не е вярно , че най- главното, значимо и важно, което ни се натрапва като свързано с обществото, са личностите на актьорите и другите шоумени.   Впрочем, дефицитът, липсата на самопознание, е бил характерен за всички етапи на човешката история. Набива се в очите вопиющо несъответствие между познавателната и преобразуващата външния свят дейност, от една страна, и самопознанието и личностното самоизграждане, от друга. Аз го наричам фундаментална асиметрия в познавателнита и трансформиращата човешката дейност. Огромна по мащабите си човешка дейност, насочена към трансформиране на външния свят с оскъдни резултати за самопознание и личностна промяна –това неизменна черта на всички епохи и всички народи, която се обуславя от човешката природа, т.е. от генетичните фактори. Ние сме наследили тази асиметрия от животинските си предци.
     При всички живи същества дейността е почти изцяло насочена към външния свят, което е определено от фундаменталната генетична програма с основни задачи: адаптация към околната среда и оцеляването (търсене на храна, благоприятни физическите условия, сексуален партньор, и т.н.). Но при животните всички прояви на външна активност са добре колерирани с достатъчно адекватни форми на самоанализ и самостоятелно действие (показване на собствената си физика, общото състояние на организма, неговите нужди, органите за контрол на движението и др.) Нуждите на животните са стабилни, енергетичното им въздействие върху околната среда е минимално, практически не я променят, не унищожават екосистемата, по-скоро то служи като фактор заа поддържане на самоорганизацията ъ.
При човека са в сила определени генетични иновации, възникнали в процеса на антропогенезата, и взаимодействието със средата съществено се изменя. Заедно с производствената дейност все повече се усеща неограничения растеж на потребностите . В зрелите етапи на обществото виждаме формиране на параноичен кръг: повече продукти се консумират, произвеждат се повече, за да се консумират повече ... няма спасение. Все по-силно въздейства производството върху околната среда, което води до разрушаване на екологичната система. Бивайки социално същество, човекът продължава да действа като животно, насочвайки колосалната си активност в околната среда - това е основният извод. В тази биологично кодирана програма е основното препятствие. И то е здраво вкоренено  в дълбините на биологичната ни структура. Фундаменталната асиметрия между познавателната и трансформиращата човешка дейност е източник на задълбочаване на кризата на околната среда, а това повдига други глобални въпроси, и по този начин се превръща в източник на антропологическа криза.
   Конфликтът между обществото и жива система на Земята може да се илюстрира с   мрачната аналогия с раково заболяване . Туморните клетки се увеличават бързо в следствие на заложената им програма. Отнемат енергията на организма, трансформират нормалните клетки, органите , в резултат унищожават тялото, а това води и до самоубийството им. Човешкото общество, биващо в началото в микроскопичен мащаб в сравнение с земната екосистема, се развива много бързо, отнема материя и енергия от околната среда, усвоява нови региони, набира огромна енергийна мощност и разрушителна сила. През миналия век лицето на Земята е драстично променено. Тези качествени промени не са калкулирани в продължение на хилядолетия и векове и можем ясно да видим в краткосрочен план колапса на околната среда (включително социални експлозии, влошаване на международни конфликти, войни за ресурси и др.).
     Изчисленията показват, че състоянието на сингулярност, динамичен хаос може да настъпи до средата на века. А това води до деградация и унищожаване на човечеството, антропологична катастрофа, или до друг изход- качествено ново ниво на социална самоорганизация.
   Каквъв е мисления нов изход на този качествено нов етап? Няма един единствен отговор. Едно нещо е ясно: трябва да се промени биологичната природа на човека чрез промяна на генома му и по този начин да се променят целите на съществуване и начинът на живот, или да се тръгне по пътя на въплащение на разума и социалната индивидуалност в небиологична самоорганизираща се система, т.е. по пътя на трансхуманистическата промяна.
     Теоретично да помислим и двата варианта. Първият път на развитие е по-труден, по-дълъг и по-рискован, може да доведе до неконтролирана верижна реакция на мутации, поява на нови същества, които да не оставят на земята място за човека. Разбира се, обсъждането на тези въпроси изисква задълбочен анализ.
   Вторият път е за предпочитане, защото той: 1) оставя настрана радикалната намеса в човешкия геном и последицата да се потопим в бездната на генетичната сложност и невъобразимите следствия и позволява да се остане на нивото на относително контролирани цифрови резултати при моделирането, 2) основава се на една сравнително добре развита теоретична основа на компютърните науки, кибернетика, роботика, може да използва постиженията на психологията, генетика и неврологията при изследване на когнитивните процеси, феномените на съзнанието и личностната самоорганизация, 3) намира се в основното ядро на конвергентното развитие НБИКС(нанотехнологиите, биотехнологиите, информация, когнитивни и социална технология); особено важно е да се подчертае, че именно НБИКС в момента определят  създаването на принципно нови интегрални,конструктивни обекти, които съчетават биологично и физическо начало, разработката на самоорганизиращи се системи върху небиологични субстрати, 4) създава на перспектива за радикално продължение на живота до кибернетично безсмъртие и съвсем нова антропологична перспектива, формира такава система от морал и ценности, която разширява хоризонта на нашите биологично ограничени манталитет и духовност, което е гарантирано условие за преодоляване на антропологическата криза, 5) открива реални възможности на замяна на веществено-енергийното  потребление, което не само ще реши проблема за добиването на енергия, но фундаментално ще промени взаимоотношеието на човека със средата и ще спре нейното унищожаване, 6) няма да попречи на паралелните процеси на изследванията на биологичните системи и ще гарантира запазването на условията за оцеляване на живота на Земята, тъй като е ясно, че ако човечеството изведнъж престане да съществува (или е спряна, най-накрая, разрушителна му дейност), даже при настоящите сериозни екологични нарушения, животът на земя може да се запази и съществува много хилядолетия ; 7) има стратегическо предимство, защото осигурява опазването и развитието на човешкия ум - биологичният живот е под постоянна заплаха и може да бъде унищожен в резултат на катастрофа, причинена от космическо въздействие или от изменението на самата планета, а заедно с живота ще бъде унищожен и човешкият разум.
   Такива са в общи линии предпоставките, които определят целите, определени в проекта на социалното движение "Русия 2045". Това движение, по мое мнение, заслужава безапелационна подкрепа. Преди всичко, защото са налице предпоставки за създаване на сериозна организация под влиянието на мощен международен участник като Русия, способен да промяни гибелния вектора на човешката цивилизация. Тя поставя на най-важната задача пред човечеството ,което трябва да се обедини, стимулирано от принципно ново преосмисляне на човешкото битие в световен план, и да е спосбно да преодолее биологическите си и планетарни заплахи, да открие нови ценности и морални ориентири , нова антропологическа перспектива. За това какви положителни отзиви получиха идеите на Обществено движение „ Русия 2045” свидетелства проведения наскоро Международен конгрес „ Глобалното бъдеще 2045” в Москва.
    Разбира се, за тези, които са запознати с идеите на Движението, основният въпрос е какво може да се постигне и реализира. Много хора мислят, че идеите на Движението се отнасят повече към научната фантастика, отколкото към науката. Въпреки това, това впечатление бързо се променя или ще се промени. В момента идеите на движението имат добре дефинирана теоретична основа и възможност за решаване на поставените задачи, както и значителен практически напредък в тази посока ( в следващата си статия ще се обхвана тези въпроси).
    Разбира се, за реализацията на всяка хубава идея са необходими много творчески усилия, ентусиазъм, смелост, вяра, упорита работа. Да събере и организира най- талантливите изследователи, да ги вдъхновява, да предложи реални решения на ключовите задачи, да преодолее скептицизма, апатията, безразличието, равнодушието на интелектуалния и политическия елит, да привлече интересите на големия бизнес – в тоза се състои на този етап мисията на "Русия 2045".

За кибернетичния манифест ( автори Валентин Турчин и Клиф Джослин) можете да прочетете тук : http://92.247.127.182/sub/index.php?option=com_content&view=article&id=33:2012-12-02-11-28-27&catid=8:2011-07-08-09-56-36&Itemid=12

Нагоре