Постинг
07.01.2014 11:18 -
отвъд смъртта
"Ще си заминем с поглед плах – но за света какво е?
И няма път, и няма смях – но за света какво е?
Ний си отидохме – а той е бил и винаги ще бъде.
От нас дори не виждам прах – но за света какво е?
...
И докога ще бъдем на дните сред пелина?
Кой господ ни отрежда миг – или година?
...
Ти истината търсиш? Тогава остави
жена, деца и близки, приятели, уви!
Разкъсай всичко, дето ще ти тежи из път,
без тежките окови по-леко се върви."
ОМАР ХАЙЯМ
* * *
Да можех себе си да видя някой път!
Но как? Примесва своите бои светът.
Духът ми никога не е в покой,
но как спокойна е душата, Боже мой!
Морето ме погълна в мрак студен.
Но чудо! Чувствам, че морето е у мен!
РУМИ
направените коментари : не разбирам целта и смисъла им, но публикувам, за да не се почувстват пренебрегнати авторите; ще ми е приятно и интересно, ако получа някакви отзиви за споделените стихове от Омар Хайям и Руми; предварително съобщавам, че няма да участвам в никакви саги за предимства, надмощия или себелюбия от разиграващите се в blog.bg и не ще допусна подобни крамоли на страницата си; добре дошъл е всеки, който има мнение по темите, може да го изложи и обоснове...
цитирай
2.
hristo27 -
За много години!
09.01.2014 09:25
09.01.2014 09:25
Омар Хайям - чудесен избор.
цитирайРадвам се , че ти харесват. Издирвам изданието на "суфи поезията"от 1970 година.
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 8170