Преди да започна, да уточня- нямам претенции за експертно мнение по темата, но тя се роди паралелно с едно стихотворение на Маргарита Петкова и поредицата мои случайни  участия, като публика, в представяне на поредната поетична книжка на поредния "поет".

Нищо лошо, нека хората да пишат. Нека се излива натрупаното.
Но да си дойдем на думата - не всеки пишещ и можещ да реди срички под ударение и рими , пише поезия. В последно време се нагледах и наслушах на подобни опити. За да се наречеш поет е необходимо:
освен  умението  да редиш думи, да вложиш чувство;
освен умението да вложиш чувство, да вплетеш идея;
освен спосбността да вплетеш идея, да можеш да я преживееш;
освен съпреживяването, да изгориш в нея...
и още , и още...докато се стигне до онова кристалче неподражаемост, което отличава поета от стихоплетеца.
Но какво са виновни стихоплетците? Виновни са тези, които ахкайки и охкайки поради приятелски чувства, заслуги или други съображения, потупват рамото на поредния самоповярвал си писач и утвърждават снишаването на критерия за качество и за поезия. 
Нищо. И това ще мине. Времето отсява плявата от зърното.
Дали?
А дотогава хората ще се изразяват в рими, за да преодолеят кризата на средната възраст, за да покажат " богатата си душевност", за да се изживяват като творци, неспосбни за друго. 
Настана време самодейно.

Няма по-големи кокошарници от сайтовете за поезия и литература...
То, направо те хваща срам в един момент от "Ах", "Ох" и "Въх"...
Права е Маргарита.

"Настана време самодейно."

Представих си поетична кралица, която облича рими, ушити от самодейки; идват самодейки и й носят дарове от метафори, които оставят в краката й; живее сред построени от стихосбирки с твърди корици замъци, а самодейките едва прегънали брошурка за покривче се въодушевлават от сватбата й с краля на издателите, запомнили за цял живот подарената им от кралицата усмивка. Изведнъж, революция, кралиците падат, самодейките пишат прости стихове в изобилие и ги носят в гюмове на пазара, където издателите ги изкупуват на безценица. Самодейките са навсякъде като бакалки. Кралиците остават в гробниците на библиотеките.
Край.