Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.12.2008 09:57 - Хайде сега един въпрос :
Автор: krivoshapkova Категория: Технологии   
Прочетен: 7597 Коментари: 33 Гласове:
0



Ако знаете, че утре няма да ви има, какво бихте направили?


Тагове:   въпрос,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. basta - това е от малкото въпроси, на които ...
26.12.2008 10:05
това е от малкото въпроси, на които не мога да отговоря...а аз иначе много говоря...но в някои моменти ми се налага да мълча...
а ти си много ценна душа! честно казано, точно този въпрос имах нужда да чуя...а още нямам отхговора...
ето една песен...
и хубави празници:

http://www.youtube.com/watch?v=-iX1CQJ_0l8
цитирай
2. miaa - Никой не знае докога е на тази земя. . ...
26.12.2008 10:59
Никой не знае докога е на тази земя...но ако зная, че няма да ме има, денят ми би протекъл, както досега...човек не е подготвен да се справи с такава ситуация...той винаги има надежда и вяра в утрешния ден, това го крепи:))
цитирай
3. анонимен - аз може би бих се хвърлила в обятията ...
26.12.2008 12:43
аз може би бих се хвърлила в обятията на човека, когото обичам...не знам какво друго бих направила..

ето и от мен песен, щастливи празници!

http://www.youtube.com/watch?v=B3qqBgfFPNg
цитирай
4. krivoshapkova - :)
26.12.2008 13:17
:)))
цитирай
5. lubopitstvo - Само един ден? Че какво мога да на...
03.01.2009 19:21
Само един ден? Че какво мога да направя за един ден...ще си поприказвам с хората - чао, чао и толкова :)
цитирай
6. krivoshapkova - Аз даже
03.01.2009 19:53
не съм сигурна дали ще мога да кажа "чао"....
цитирай
7. ssatik - Утре!?
03.01.2009 23:17
Това е може би след 24 часа, което е явно прекалено малко време..., но като се замисля едва ли има значение дали часовете са 24 или 240 000 .. ,ако всичко ще завърши просто с един окончателен и безвъзвратен край. Ако този край, като окончателно и пълно унищожение настъпи след някакъв отрязък от време какво значение има как е протекъл той... за този който вече го няма. Няма да я има гледната точка и "координатната система", която да оцени и преживее... Ще има други, на другите хора, но какво от това?! Затова и без "утре" се чуствам под напора на тази мисъл ( просто въпрос на мерни единици). Друг е въпросът, ако може по някакъв начин да се избегне фаталния край, тогава не са без значение мерните единици!
цитирай
8. basta - a според мен нищо не се губи, самото ...
04.01.2009 10:58
a според мен нищо не се губи, самото време и по-точно нещата, които са се случили в него..те остават. за мен е важно какво ще остане...след мен...и в мен...а и какво ще съм успяла да дам и на хората до мен...
без значение с какво време разполагам...
а във фаталния край не вярвам...понеже забелязвам как в човешкото сърце е вложена идеята за вечността...
вярвам във вечността :)))
а краят...винаги е едно ново начало...винаги!!!
поздрави и хубав ден!
цитирай
9. krivoshapkova - Здравейте!
04.01.2009 14:00
Аз съм съгласна с мнението на ssatik- нищо не е от значение , ако изходът е един и няма продължение. basta, ти казваш :"вярвам във вечността :)))
а краят...винаги е едно ново начало...винаги!!!".Това може да се тълкува по хиляди начини и да има безброй нюанси.
цитирай
10. basta - да, вярно е че едно нещо може да бъде ...
04.01.2009 15:03
да, вярно е че едно нещо може да бъде тълкувано по много различни начини..
аз не приемам алтернативата "няма продължение" просто защото продължение винаги има! точно защото я има и Вечността! и нищо не се загубва безвъзвратно...е, само може да се модифицира, да се претвори в нещо "друго"..или може би остава същото, но погледнато с други очи...става различно...
но ако се замислите, ще видите, че няма такова нещо като "край", или по-точно това, което ние приемаме за край...всъщност е..ново начало..
по избор. интересното е, че можем да избираме...дали да има край или начало, и край на какво и начало на какво...това също имаме възможност да избираме...понеже животът ни е в нашите ръце и можем да ...избираме...ако и най-напред да е в Божиите ръце...но просто вярвам, че Господ уважава избора ни...
ех много се отплеснах, извинете!
хубав неделен следобед!:)
цитирай
11. krivoshapkova - Изборът...Имаме ли такъв?
04.01.2009 15:41
Като се замисли човек-безкрайно дълго ме е нямало на този свят ...и безкрайно дълго няма да ме има. Тогава как мога да се успокоявам,че вечността съществува, че ще се превърнат мечтите и стремежите ми в нещо друго, аз ще се превърна в нещо друго, че ще се транформирам, ще продължа, но по друг начин, щом няма да помня..щом няма да съществува моето "аз" ...Това не е егоизъм...Разбирате ли?-без продължение, и то съзнателно, човешкият живот не е нищо друго освен биологично възпроизводство на вида.
цитирай
12. basta - за мечтите и стремежите. . . мисля, ...
04.01.2009 18:16
за мечтите и стремежите...мисля, че самото им съществувание в човешкото сърце говори много..когато едно нещо съществува...дори и само в мечтите..за мен това е равнозначно на реалност...колкото и странно да звучи...защото смятам, че няма нищо измислено...всичко е истинско, дори когато не ни се струва да е така...
въпросът е да повярваме...а реалостта си ние я творим, именно чрез мечтите, чрез мислите и желанията си...пак казвам, стига да имаме смелостта да повярваме...че всяка мечта може да бъде реалност, и че е в нашите ръце да я изпълним...
"няма да помня"? е, аз вярвам, че и Паметта е вечна, животът не се забравя! и не свършва със смъртта на тялото ни...
а това съзнателно продължение, както и ти го наричаш...то е абсолютно реално - то вече е в Божията ръка, но от нас зависи да го повярваме! да...пак въпрос на вяра, може би. вярата не се доказва, за съжаление. но съм убедена, че и ти я имаш. :)))
цитирай
13. dimitarf - хава
05.01.2009 00:05
теб май не ти харесва тука?
просто виж дали можеш да получиш това което искаш, а при условие че не можеш - както ми се струва че е - направи усилия, направи нещо, не е задължително да получиш потупване по рамото или усмивка или пари, като го направиш и разбереш че е добре за теб това ще е достатъчно, но първо трябва да отделиш себе си от това, което ти казват че си
цитирай
14. krivoshapkova - :)
05.01.2009 13:26
Защо ли си мисля ,че за да изразиш мнение , първо трябва да знаеш къде започват и къде свършват изреченията?! :))))) Или поне да можеш две думи на кръст да свържеш смислено. :)))
цитирай
15. krivoshapkova - До . basta:
05.01.2009 13:52
Привет! Трудна работа е тази с вярата. Колкото повече научава човек ,толкова по-малко вярва ...или започва да вярва, но с други измерения.
цитирай
16. strianakiev - До krivoshapkova
05.01.2009 15:03
Докато наученото (илюзията) има превес над истинското усещане за нещата ние няма да сме никога спокойни за своето бъдеще и винаги ще ни е страх от смъртта.
ВЯРАТА Е НАЙ-КАТЕГОРИЧНОТО УСЕЩАНЕ ЗА ТОЗИ КОЙТО НИ Е СЪЗДАЛ. КОГАТО ГО УСЕТИШ В СЕБЕ СИ ТИ СИ ЕДНО С НЕГО И НЯМА МЯСТО ЗА ИЛЮЗИИ.
цитирай
17. basta - съгласна съм, че знанието често ни ...
05.01.2009 15:51
съгласна съм, че знанието често ни играе лоша шега...и аз цял живот живях с догми, доктрини, купища словеса и знания....накрая реших да послушам сърцето си, защото почнах да се задушавам от ...многото знание ...
и открих, че в сърцето е заложено всичко нужно...сиреч усетът за ...Живота, за Истината...за всичко- за самите нас, и всичко в нас и извън нас...просто е ...написано в сърцата ни. от Твореца. обаче ние често се занимаваме с глупости, и пропускаме да открием това, което ни е под носа..витаейки някъде "нависоко"...
лично аз много страдах така, търсейки истината за моя собствен живот...някъде навън...и после смених посоката...навътре! в сърцето!
хайде пак се разприказвах!
хубав ден ти пожелавам
със Слънце и Любов...
че Слънцето ме вдъхновява
и дарява ми Живот...:)))
цитирай
18. henzelski - Ако знам,
08.01.2009 07:24
че утре няма да ме има, спокойно ще изчакам до вдругиден, когато може пак да ме има, защото познанието за нямането ми касае само утре, нали...;)))
цитирай
19. glarus - ako povqrvam 4e utre nqma da me ima
25.01.2009 15:20
ste si napravq nai - dulgiq plan kakvo na koi da kaja da ostavq ste se pogrija da izglejdam dobre i vsi4ko 6te izpulnq kato se ulovq vuv vremeto. I predi da stana gotova 6te razbera 4e nikak ne e bilo trudno 4ovek da e organiziran kakto v posledniq mu den...
цитирай
20. krivoshapkova - :)))
25.01.2009 18:35
Ей това е много ценно- да разбереш ,че никак не е трудно да си организиран. ..Но интересен ми е израза " като се уловя във времето"- разкажи повече.
цитирай
21. glarus - Mnogo e prosto
25.01.2009 20:08
Mislq 4e vremeto 6te mi stigne t. e. ste izpulnq planuvanoto dokrai - bez da otlagam ili prenebregvam ne6to.
Ne6to kato da izpulnq sama poslednite si jelaniq kato
rekapitulaciq i da sloja 4erta bez ugrizeniq 4e ne6to ne sum svur6ila ili sum propusnala...
I nakraq ste razbera kolko e lesno bilo da SI ORGANIZIRAN DA DEISTV6 I DA NE SE SUOBRAZQVA6 S NI6TO I NIKOI KAK 6TE REAGIRAT
ZA6TOTO POSLE TEB TE NQMA
Prosto si si izpulnil misiqta dokrai!
no taini4ko se nadqva6 4e nqkude kudeto si sled tova te 4aka ne6to za koeto ne znae6 zagadu4no i interesno..



цитирай
22. krivoshapkova - Тайничко се надяваш, че някъде, където си след това , те чака нещо , за което не знаеш , загадъчно и интересно...
26.01.2009 21:56
Хубава мисъл...и вярна, защото тайничко всички на това се надяваме и може би затова в сегашния живот мнозина се примиряват , съобразяват, предлагат живота си в услуга на другия или другите ,които в повечето случаи нехаят за това. В блога бяха писани думи за свободата и оковите ,които си поставяме сами...А колко лесно е освобождението! Достатъчно е човек да погледне от другия ъгъл , да повърне ябълката ...
цитирай
23. lubopitstvo - з съм много съгласна с мнението на ...
27.01.2009 21:39
з съм много съгласна с мнението на krivoshapkova, изразено в коментар номер 11.
цитирай
24. dara1oddgirl - :) Много добър въпрос. . лично аз бих ...
08.02.2009 23:03
:) Много добър въпрос..лично аз бих живяла като за последно...ама че ирония..:)
цитирай
25. krivoshapkova - Абсолютно!
13.03.2009 20:22
Сквернословие си е и още как! Не мога да се примиря с подобна мисъл и затова търся безсмъртие...
цитирай
26. oligarh - ще напълня масата с храна и пиене ...
22.03.2009 17:41
ще напълня масата с храна и пиене така че да няма къде цигарите да си оставиш/като за последно/,ще събера колко се може повече приятели за да стане веселбата по хубава,и какво сабя покаже.то на умиращия какво друго му остава да направи,за един ден проблемите не може си реши
цитирай
27. strianakiev - Да имаме отговор на този въпрос...
02.10.2009 18:56
Според мен ако изясним за себе си, какъв е смисълът на нашето съществуване в Нашия свят, този въпрос няма да ни вълнува толкова много. За себе си смея да кажа, че след като осъзнах, че тялото е само една дреха и неговата съдба е да се превърне в пръст..но ако аз успея наистина да усетя този свят в който ми е отредено да живея вечно и без болка с много щастие и безкрайна наслада няма да изпадна в паника и ще приема съдбата си много по-спокойно, защото аз съм видял това, което ме чака след раздялата ми с тялото. Ако това не се случи то това ще означава, че ще се върна отново в този свят на страдания и мъки…но в никакъв случай не ме очаква окончателен и безвъзвратен край.
цитирай
28. krivoshapkova - strianakiev ,
04.10.2009 20:01
съгласна съм с Вас, но има един въпрос ,който стои в основата на разсъжденията , а той е доколко можем да вярваме в това ,което ни чака. "ще приема съдбата си много по-спокойно, защото аз съм видял това, което ме чака след раздялата ми с тялото."- можете ли да ми разкриете съдържанието на това виждане ? Ако ме убедите в това, в достоверността му, ще приема теорията Ви ...нещо повече ,тя може да стане и моя.
цитирай
29. strianakiev - Както винаги уважаема krivoshapkova сте блестяща..
05.10.2009 16:38
Благодаря Ви, че ми зададохте този въпрос и така ми дадохте възможността и удоволствието да си поговоря с Вас. Най-трудно е да се отговори, кратко и разбираемо за всички, които ще четат нашия диалог. Вие казвате и то с основание, че вярата е нещо, което би трябва да се приеме на доверие. За мен не стоят така нещата. Аз съм от хората, които вярват само на сетивата си. За мен нещо битува, ако аз го осезавам. Дълги години ме убеждаваха, че аз живея в най-справедливото човешко общество в което всички са равни. После ми обясниха, че някои от нас са по-равни и накрая, казаха до тука беше...сега се оправяй сам. Ако говорим за вяра, която трябва да приема на доверие позовавайки се на който и да е било авторитет било то дори и Исус Христос, битието на който се описва в "канонизираните" Евангелия то аз казвам стоп. Вие искате от мен да Ви разкажа, какво съм видял и ако го направя убедително ще станете мой съмишленик. Мислите ли, че аз имам нужда от Вашето одобрение или отрицание? Повярвайте ми аз нямам нужда от подобно усещане. Искрено се надявам, че Вие не изпитвате желание аз да Ви разказвам моите усещания и преживявания. Вие си имате свое усещане за света, своите отговори за смисъла на човешкия живот, стремежи и планове. Всеки човек идва на този свят със своя задача и носи следа от предишните си състояния в предишното си битуване. Всеки от нас изгражда свой свят, но е принуден да живее и с другите „светове” и тази принуда е неизбежна. Много е опасно обаче, когато някой от „световете” по редица причини (генетично предопределени или по други причини) има „таланта” да манипулира другите „светове” (Мойсей, Христос, Мохамед, Буда и т.н.) . Тези исторически личности са били много наясно, каква огромна сила е им била дадена в ръцете без те дори да я пожелаят и какви огромни последствия ще има за човечеството тяхната намеса в живота на хората за това категорично са забранявали на учениците си да записват казаните от тях думи. Но какво се оказва, че след като тези хора напускат материалния свят последователите им нарушават тези категорични забрани и се втурват да описват техните жития и бития, като смятат дори, че те са били задължени да сторят това за да остане спомен за тях и дори са създали ритуали, а по-късно и религии с всичките последици от това. Нека се поучим от грешките на предците си и оставим хората сами да извоюват своето блаженство в този свят. Другият път не е истински. Ние искаме или не, се подготвяме да живеем в свят в който няма да има място за никакво насилие. Няма да ни е лесно. Моля Ви не очаквайте никакви доказателства от мен, защото аз просто не разполагам с такива.
цитирай
30. krivoshapkova - ...29. strianakiev
05.10.2009 23:08
Вярно е- всеки има своите усещания, своите отговори...Колкото сме по- различни, толкова е по- колоритно... и богато.
Относно вярата- не приемам на доверие нито една идея или теза. Привърженик съм на логичните ,обосвновани с доказателства съждения. По тази причина не мога да имам идоли и не мога да приема нито една религия за своя.
Аз съм търсач на безсмъртие. Определението не е мое. То е на един велик ум, който откри пред мен разковничето на съществуването ни -да пребъдеш реално ...
Как стигнах до идеята?- твърдо съм убедена ,че смисълът на съществуването, наличието на човешка психика в този свят, не е безсмислено. Всеки от нас, надявам се -повечето от нас, се стремят да намерят правдоподобна причина за дните преди смъртта си. В най- добрия случай това е някаква идея , която да реализираш ,да се бориш за нея , да следваш. В един от постингите си се опитвам да направя анализ на идеите ,осмислящи живота ни. Но ...целите, стремежите, идеите, всички постъпки и следствия от тях, нашето усъвършенстване като мислещи същества се обазсмислят с настъпването на смъртта. Тя е непреодолима. С нея всичко приключва. Аргументи от рода - да оставиш в наследство духовно или материално богатство не могат да оправдаят края на един живот. Ние сме велики като интелект ,който може да се развива и самоорганизира, но сме обречени роби на носителя си- физическото тяло. Това е проблем,който ме вълнува и в сремежа си да го разреша се интересувам от всички теории ,свързани с човешкото съществуване тук и "отвъд".
Хареса ми Вашата мисъл за "световете " на всеки от нас и необходимостта личността да битува сред множеството "светове" , запазвайки своя. ...
цитирай
31. strianakiev - Разбираемо е защо нямаме отговорите на въпросите си...
08.10.2009 16:08
Аз бих си позволил да отговоря след краткия диалог между нас на въпроса Ви “...Ако знаете, че утре няма да ви има, какво бихте направили?...”.
Моя отговор е кратък и ясен...Ще продължа да живея по същия начин по който живея и днес....И ако си помислим, какво в същност се е променило за да променяме живота си? Нищо не се е променило...И дори да имаме отговор на въпроса има ли Бог, дори да осезаем самия Бог , какво би променило това за нас? Нима ние сме дошли на този непознат и чужд за нас свят по своя воля? Нима ние ще напуснем същият този свят по своя воля? Кое ни дава основание да си мислим, че ние сме били? Когато бебето, което сме били при напускане на утробата на майките си е искало да напусне прекрасния „воден свят” за да попадне в един непознат свят в който се налага да дишаш по нов начин – с бели дробове и чрез тях да поемаш нещо непознато за теб? Да поемаш храна, която след това попадайки в корема ти адски ти е непозната и ти причинява понякога болка? Нима това бебе осъзнава този процес, който осъзналия себе си възрастен индивид „анализира” и прави предположенията, които си позволявам да правя аз? Защо новото „качество” в което се е превърнало това бебе осъзнава, че не може да се върне там където е било и спокойно казва –„Да това е невъзможно”! Това е абсурдно! И разбира се е нещо, което не е в реда на нещата. Назад няма връщане. Но от къде идва в нас това неистово желание „да се върне някой от „оня свят” и да ни успокои, като ни „докаже”, че там е много по-добре от тук? Защо приемаме с пълна увереност, че не е възможно и абсурдно единия преход, а другия преход – от оня свят към нашия свят се надяваме, че е възможен ? Кой ни дава тази надежда?
цитирай
32. krivoshapkova - Кой ни дава тази надежда?
11.10.2009 14:33
Ако добре анализираме въпроса ,ще установим, че той не е съвсем коректен, защото включва съдържанието- надежда да се върнем ,откъдето сме дошли, както казвате Вие. Аз пък Ви задавам друг въпрос- защо да се връщаме? ...и откъде е тази сигурност ,че там ,където мислим ,че отиваме след смъртта, е същото място/обиталище/ откъдето идваме?
Мисля ,че разсъжденията ни трябва да бъдат в друга посока. Човекът е отворена система, т.е. може да се развива,саморегулира ,самоорганизира и изменя. Следователно, пред нас не стои въпроса къде отиваме и дали след смъртта ще ни има ,а възможно ли е да останем и да бъдем. ...да преодолеем ограниченията на физиката. Отвъд....не ! -безсмислено е да гадаем има ли го или го няма...досега няма доказателства за съществуването му. Аз се стремя към оцеляване тук-реално и физическо, в каквато и да е "опаковка".
цитирай
33. strianakiev - Ние си даваме надеждата...няма кой друг...
11.10.2009 17:18
Да погледнем въпроса, който Вие поставихте..".Ако знаете, че утре няма да ви има, какво бихте направили?”. Вие имате право, че въпроса Ви не е напълно коректен, но всеки може да опита и в този му вид да размисли и да отговори в зависимост от това, какво е разбрал от него. Аз разбра, че в условието на въпроса е заложено нещо, което не подлежи на коментар и всякакви условности са изключени. УТРЕ НЯМА ДА ИМА. Какво разбрах от това условие? Ако днес усещам своето битуване, като осезание на предметния свят около себе си то утре аз няма да имам своите усещания. Казано с други думи моите сетива няма да приемат сигнали и мозъка ми няма да изгражда „моя свят”. Прието е това да се нарича мозъчна смърт. По света има доста такива случаи. Тялото на пациента функционира - сърцето работи, дробовете вдишат въздух, стомаха приема храна, отделителната система работи. Някои казват, че това е жив труп. Ако аз съм сигурен, че това е поредното изпитание за мен в материалния свят и ме очаква завръщане пак сред хората се казва, че има надежда за човека. Но сама разбирате, че а не мога да бъда сигурен никога за утрешния си ден и за това съм избрал да приема всяко мое събуждане, като ново раждане и връщане в света. Естествената ми реакция при тази ситуация е да благодаря на тази Сила, която е решила това да се случи с мен. И така всяка сутрин. Какво става вечер? Сънят е много интересно явление и човек може да прочете много книги от най-различни автори с интересни догадки и предположения. По своята същност обаче, това е едно „сбогуване” с „реалния свят” и връщане в един свят коренно различен от „нашия”. Би могло да се каже, че ние умираме за единия свят и се раждаме за друг свят, който понякога ни изгледа много по-реален от нашия. И така всяка вечер. Заспиваме с благодарност към тази сила, че ни е дарила с възможността да бъдем отново в обятията на Морфий с надеждата, че и утре ще можем да посрещнем деня в другия свят. И така в кой момент нас ни има…когато сме се събрали с приятели на мас и си хапваме и пийваме или когато се раждаме и умираме всяка сутрин и вечер. Та на въпроса …”Защо се връщаме?” Нима можем да отговорим на този въпрос, всички еднозначно? На практика ние живеем от ден за ден не по наша воля. Без надеждата за утрешния ден (нощ) ние умираме, като хора. Много се говори, че ще дойде време, човешкото тяло да се направи безсмъртно. Принципно това е възможно и сега. Трябва да се спре процеса на стареене и ето вече се даде Нобелова награда на медици, които откриха гена отговарящ за „тази болест” стареенето. И така с това откритие ние ще си осигурим този цикъл раждане и умиране за хиляди години…и какво от това? И пак на въпроса за смисъла на човешкия живота…а не за неговата продължителност. И пак за смъртта тя необходима ли е или прищявка на този, който ни е създал?

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: krivoshapkova
Категория: Технологии
Прочетен: 406225
Постинги: 115
Коментари: 458
Гласове: 8170