Постинг
13.12.2014 22:36 -
Откритие...поне за мен
Автор: krivoshapkova
Категория: Технологии
Прочетен: 3407 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 13.12.2014 23:00
Прочетен: 3407 Коментари: 0 Гласове:
8
Последна промяна: 13.12.2014 23:00
Луднала съм по Пратчет. Ще кажете : "Сети се! Откога сме го открили!" Е, може и да не съм достатъчно бърза , но то и в любовта е така- откриваш бавно, постепенно, всекидневно и завинаги , а после се влюбваш.
Отначало бях скептична, недоверчива. После се зачетох в " Дребния волен народ" ... и не успях да се откъсна от книгите на Пратчет.
"Задълбаваш в работата и рано или късно тя също задълбава в теб. Смърт бе отдавна запленен от хората, но изследването никога не е едностранно занимание. Някой би могъл да си прекара живота, като наблюдава личния живот на елементарните частици, а накрая изведнъж открива, че е в състояние или да знае кой е, или да осъзнава къде се намира, но не и двете неща едновременно." ( Дядо Прас)
Такъв си е Тери Пратчет. Докато четеш съвсем незначителното му повествование и се щураш между ордата от герои, едно или две изречения ще изскочат от редовете и ще те застрелят от упор , ама така, че дълго не знаеш дали да продължиш или да изпаднеш ступор.
А когато затвориш страниците, не помниш нито Тифани, нито Смърт, нито другите надничащи от кориците. Но помниш и знаеш, че в какафонията от препинателни знаци на ежедневието е много важно да откриеш своя алеф
и да си останеш Антропоморфна Персонификация.
Отначало бях скептична, недоверчива. После се зачетох в " Дребния волен народ" ... и не успях да се откъсна от книгите на Пратчет.
"Задълбаваш в работата и рано или късно тя също задълбава в теб. Смърт бе отдавна запленен от хората, но изследването никога не е едностранно занимание. Някой би могъл да си прекара живота, като наблюдава личния живот на елементарните частици, а накрая изведнъж открива, че е в състояние или да знае кой е, или да осъзнава къде се намира, но не и двете неща едновременно." ( Дядо Прас)
Такъв си е Тери Пратчет. Докато четеш съвсем незначителното му повествование и се щураш между ордата от герои, едно или две изречения ще изскочат от редовете и ще те застрелят от упор , ама така, че дълго не знаеш дали да продължиш или да изпаднеш ступор.
А когато затвориш страниците, не помниш нито Тифани, нито Смърт, нито другите надничащи от кориците. Но помниш и знаеш, че в какафонията от препинателни знаци на ежедневието е много важно да откриеш своя алеф
и да си останеш Антропоморфна Персонификация.
„БЪРЗА МИСЪЛ“ ИЛИ СКРИТИ ИНТЕРЕСИ?
Лежерна разходка над НДК
Завинаги честит празник на Руските ни ос...
Лежерна разходка над НДК
Завинаги честит празник на Руските ни ос...
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 8170