Постинг
13.12.2014 22:36 -
Откритие...поне за мен
Автор: krivoshapkova
Категория: Технологии
Прочетен: 3407 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 13.12.2014 23:00
Прочетен: 3407 Коментари: 0 Гласове:
8
Последна промяна: 13.12.2014 23:00
Луднала съм по Пратчет. Ще кажете : "Сети се! Откога сме го открили!" Е, може и да не съм достатъчно бърза , но то и в любовта е така- откриваш бавно, постепенно, всекидневно и завинаги , а после се влюбваш.
Отначало бях скептична, недоверчива. После се зачетох в " Дребния волен народ" ... и не успях да се откъсна от книгите на Пратчет.
"Задълбаваш в работата и рано или късно тя също задълбава в теб. Смърт бе отдавна запленен от хората, но изследването никога не е едностранно занимание. Някой би могъл да си прекара живота, като наблюдава личния живот на елементарните частици, а накрая изведнъж открива, че е в състояние или да знае кой е, или да осъзнава къде се намира, но не и двете неща едновременно." ( Дядо Прас)
Такъв си е Тери Пратчет. Докато четеш съвсем незначителното му повествование и се щураш между ордата от герои, едно или две изречения ще изскочат от редовете и ще те застрелят от упор , ама така, че дълго не знаеш дали да продължиш или да изпаднеш ступор.
А когато затвориш страниците, не помниш нито Тифани, нито Смърт, нито другите надничащи от кориците. Но помниш и знаеш, че в какафонията от препинателни знаци на ежедневието е много важно да откриеш своя алеф
и да си останеш Антропоморфна Персонификация.
Отначало бях скептична, недоверчива. После се зачетох в " Дребния волен народ" ... и не успях да се откъсна от книгите на Пратчет.
"Задълбаваш в работата и рано или късно тя също задълбава в теб. Смърт бе отдавна запленен от хората, но изследването никога не е едностранно занимание. Някой би могъл да си прекара живота, като наблюдава личния живот на елементарните частици, а накрая изведнъж открива, че е в състояние или да знае кой е, или да осъзнава къде се намира, но не и двете неща едновременно." ( Дядо Прас)
Такъв си е Тери Пратчет. Докато четеш съвсем незначителното му повествование и се щураш между ордата от герои, едно или две изречения ще изскочат от редовете и ще те застрелят от упор , ама така, че дълго не знаеш дали да продължиш или да изпаднеш ступор.
А когато затвориш страниците, не помниш нито Тифани, нито Смърт, нито другите надничащи от кориците. Но помниш и знаеш, че в какафонията от препинателни знаци на ежедневието е много важно да откриеш своя алеф
и да си останеш Антропоморфна Персонификация.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 8170